Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
— Нула две.
— Да, но…
„Замесени са и от милицията, дори някакъв подполковник, не дай Боже този да попадне тъкмо на някой от тях!“
— Само че трябва да потърсите лично, на всяка цена лично Романова…
— Шефката на Криминалната милиция?! — ентусиазира се очилатият.
— Или майор Грязнов. И ако не ги намерите, на никого нищо не казвайте. Дори и на най-големия началник на „Петровка“. Ще ми се представите ли? Аз съм Ирина.
— Игор.
Ирина бързо написа на страничка, откъсната от разписанието: „Романова. Грязнов. Ирина предава, че трябва спешно да се търси в Подлипки, барака Осемнадесет по жп линията.“
— Ето, Игор, благодаря ви, и ако Романова или Грязнов попитат от кого е бележката, опишете ме.
— С най-голямо удоволствие — веднага се съгласи Игор и внимателно я огледа. — Ще разберат ли за какво се отнася?
— За съжаление и аз самата не знам нищо повече. Подлипки ли е вече? Довиждане, благодаря ви предварително!
— Константин Дмитриевич, доколкото разбирам, вашата цел е да разобличите група хора, които са убили ваш приятел, ако не се лъжа, беше Бабаянц, и са посегнали на друг ваш приятел, Турецки. Правилно ли съм разбрал, че се водите от съвсем лични мотиви, а държавните — в този конкретен случай — не ви интересуват?
— Да, не ме интересуват.
— Жалко, защото ние търсим съюзници. Кои „ние“, ще питате. Аз формално представлявам Комитета за държавна сигурност. — Наблегна на „формално“, Меркулов не разбра защо, но му направи впечатление. — Смятам, че съществуването на тази тъй непопулярна институция е абсолютна необходимост, но така, че да има възможност за борба с организации от типа на „Вече“-то. Впрочем вие и без това ми станахте съюзник, защото получената от вас информация е изключително ценна за мен. Генерал Кирин наистина откри съществуването на това „Вече“, но нямахме… аз нямах никаква надежда дори да припаря до него. Разполагам със сведения, че в състава му има кадри от горните управленски етажи на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата, а и от нашите тайни служби, също и други министри и длъжностни лица. Трябва да разбера кои са, не мога да си позволя грешка. Но и аз като Кирин не съм чувал за Беса.
Вече се връщаха. Меркулов си поглеждаше часовника — Шура Романова го чакаше да й се обади.
— Сега за Биляш — продължи Борко. — Аз водя делото за неговото убийство. По-точно днес сутринта ми го дадоха. Нашите оператори загубиха няколко часа да разгадаят кода за влизане в компютърната му система, върху който е установил тъй наречения протекшън9, и в края на краищата успяха. Но освен четиризначни номера и непонятни означения срещу всеки номер друго нищо не откриха в нея. Общо двайсет и четири числа. Нашите шифровчици ще открият какво е това, сигурно са кодирани имена. Предполагам, че е тайната група на Биляш, за която ръководството на КГБ не знае… Искахте нещо да кажете?
— У Биляш е открита електронна карта-пропуск с буквата В и четиризначен номер — две хиляди осемстотин седемдесет и четири. Ако картата е на негово име, и първолак ще разкрие шифъра. Освен това, за да се разбере загадката, може да помогнат имената, които ще ви назова.
— Повторете номера, ако обичате… Да, да. Почти съм сигурен, че е тъй.
Меркулов усети, че е впечатлил Борко с назования номер.
— Да, Константин Дмитриевич, слушам ви. Искахте да ми изредите имената. Прощавайте, че ви прекъснах.
— Бардина. Зимарин и Валерия Зимарина. Транин. Гончаренко. Красниковски. Амелин. Чуркин. Не, в никакъв случай не съм сигурен, но…
— Запомних ги. Защо в протокола за огледа на гробницата и деветте трупа не се споменава за никаква карта? Протоколът май беше подписан от Турецки и Грязнов?
— Не са знаели, че ще имам щастието да се запозная с вас…
Борко се подсмихна и продължи:
— Всъщност връзката с „Вече“-то стартира от генерал-лейтенант Сухов… Чакайте, как казахте — Амелин ли? Да, Амелин. Сега ще ви обясня. Кирин отдавна беше заподозрял, че този институт работи с поръчки от някаква тайнствена компания, или по-точно комплот, и продава, дето се вика, по втория начин нови видове оръжие. Ние го покрихме, така да се каже, с един наш човек, който нищо не успя да научи, защото още след първите дни изчезна безследно. Един от разложените трупове, открити от вашите приятели в имението на Подворски, вчера беше идентифициран. Вече се досещате — беше трупът на нашия агент. И така, малко преди да изчезне, този човек ни уведоми, че Сухов е в много топли отношения със зам. главния прокурор Амелин.
— Но Амелин най-малко ми изглежда като нелегален търговец на оръжие!
9
Зашита от неправомерен достъп (англ.). — Б.пр.