Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
— Аз ли?
— От дълги години зова хора с тази способност в нашето село. Само ти се отзова.
— Не може да няма и други. Други, как да го кажа, като теб. Може би някое друго село ще се съгласи да сподели своя хери-хути с твоето.
— След Разпръсването изгубихме връзката с другите села — поклати глава Моамба. — Понякога, като сънувам, долавям образи на Изгубените. Възможно е обаче и в сънищата си да приемам това, което ми се иска, като действителност.
— Въпреки това не можеш да очакваш от мен да… Моамба отново се превъплъти в образа на дядо му със сърдито лице.
— Кръвта вода не става! Ти си един от нас!
Бен отвори уста, за да възрази, когато внезапно се разнесе гласът на Ашли.
— Бен! Непременно трябва да видиш това! Думите и разпръснаха образите около него и ли на дядо му бе погълнато от мрака. Той отвори очи и отърси глава, сякаш да се освободи от паяжините на съня си.
— За Бога, как можеш да заспиваш в такъв момент — възкликна удивено надвисналата над него Ашли.
— Какво казваш? — попита той и разтри слепоочията си. Все още леко пулсираха.
— Ела да ти покажа нещо — подкани го Ашли, не обърна внимание на последния му въпрос. Отдалечи се на няколко метра, коленичи до една рисунка и даде знак да се приближи.
Бен погледна към стареца. Той все още не откъсваше поглед от него.
Като потрепера леко, Бен се изправи и отиде Ашли, без все още да знае какво да и каже.
— Какво откри, Аш?
— Погледни този петроглиф. Представлява триптих.
— Трип… Какво?
— Триптих. Три свързани рисунки. Погледни последната. — Бе се надвесила над три червени кръга и гледаше последния от тях.
Бен коленичи до нея, без да вярва напълно на очите си. В третия кръг бе изобразена картата на континентите в Южното полукълбо.
— За Бога, та това е Австралия!
— Знам. Рисунката е груба, но доста точна. Сега виж останалите две.
Бен огледа рисунките. В първата бе изобразен австралийският континент, свързан с антарктическия с широка сухопътна ивица. Във втората бе показано как връзката между двата континента се прекъсва.
— Какво ще кажеш за това?
— Това е връзката! Това обяснява как австралийските мими или поне някои от тях в крайна сметка са се озовали тук.
— Все още не мога да те разбера.
Ашли въздъхна, сякаш вече му бе дала изчерпателен отговор.
— Преди много хилядолетия между континентите е съществувала сухоземна връзка. При движението на континенталните плочи и промяната на равнището на океаните сухопътните връзки са се появявали и изчезвали често, понякога само в течение на месеци. Вкаменените останки на различни животни също потвърждават наличието им. В Антарктида са открити множество вкаменени останки на изчезнали двуутробни видове.
— Значи според теб…
— Точно така! Виж първата карта. Това е сухопътната връзка. На втората карта тази връзка изчезва. На третата са показани континентите, вече откъснати един от друг.
— Как обаче са могли тези хора да научат за тази работа? Че и да нанесат знанията си върху карта?
Ашли приклекна.
— Те очевидно са станали свидетели на това нещо. После са го нанесли на карта. Така, както са направили американските индианци. После с помощта на устни предания и на рисунки са запазили спомена за случилото се.
— Ашли посочи Австралия и Антарктида върху третата карта. — Някога между тези континенти е имало връзка. После нещо е накарало тези хора или поне някои от тях да напуснат Австралия. След прекъсването на сухоземната връзка са се оказали в плен тук.
Бен погледна още веднъж изображенията. Представи си народ, принуден да се укрие в ледения континент, вървящ по каменен мост. Докосна с пръст Антарктида. Две племена били разделени.
— За Бога, той спомена Разпръсването — промърмори. — Нищо чудно Моамба да е имал предвид точно това.
— Кой? — попита Ашли, като отлепи носа си от средната рисунка.
— Аш, може би ще е най-добре да приседнеш, преди да чуеш това, което ще ти разкажа сега — помоли Бен. Забеляза, че тя с присвити вежди го слуша много внимателно. След като обясни как бе общувал преди минути със стареца, веждите и се раздалечиха и се повдигнаха.
— Ти искаш да ми кажеш, че той може да ти говори — възкликна, след като го изслуша. — Значи те наистина владеят някаква първична телепатия. Той в момента слуша ли ни? — попита, като погледна стареца. — Чете ли мислите ни?
— Не ми се вярва. Необходимо е и двамата да сме в състояние на транс. Подобно на аборигените, които трябва да потънат в сън, за да установят контакт помежду си.