Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Дали кралят няма да ни се разсърди? — попита госпожа Софи.

— Не, не! Ваши височества могат да бъдат спокойни — заяви злобната херцогиня. — Та той има изискан вкус, чудесен такт. Напротив — ще ви бъде признателен за това. Кралят, повярвайте ми, не насилва никого.

— Вярно е, че кралят не каза нищо, когато затворихме вратата на нашия дом за графинята — каза госпожа Виктоар, насърчена и разгорещена от вълнението на събралите се. — Но при такъв тържествен случай би могло…

— Да, да, несъмнено — настоя госпожа Дьо Грамон, — би могло, ако само вас ви няма на представянето, госпожи, но… когато видят, че и ние всичките не сме там…

— И така, вие сте за заговор? — попита госпожа Аделаид.

— Говорете, херцог, говорете! — каза госпожа Дьо Грамон.

— Да действаме методично — каза херцогът. — Тази, която сега реши с най-силно „ще го направя!“, в решителния момент ще постъпи обратно. Тъй като, както имах честта да ви уведомя, аз съм от заговорниците — не ме е грижа, че ще бъда изоставен.

— Наистина, херцог — каза иронично херцогиня Дьо Грамон. — Няма ли някой да каже, че забравяте къде се намирате? Вие се държите като вожд в страната на амазонките.

— Госпожо! — каза херцогът. — Моля ви да ми повярвате, че имам известно право на длъжността, която вие ми оспорвате. Вие мразите госпожа Дю Бари — е, добре, ето: аз произнесох името, но никой не го чу, нали? Вие мразите госпожа Дю Бари повече от мене, но аз съм по-компрометиран от вас.

— Вие компрометиран, господин херцог? — попита госпожа Дьо Мирпоа.

— Да, и още по-ужасно е, че цели осем дни не съм бил във Версай и ето, че вчера графинята е накарала да дойдат в Ановър и да попитат дали не съм болен. Знаете ли какво е отговорил Рафте: „Чувства се толкова добре, че не се е прибирал от предишната вечер.“ Независимо от това аз се отказвам от правата си, нямам никакви амбиции и ви оставям на първа линия. Вие забъркахте всичко, вие сте фитилът! Вие сте тази, която бунтува съвестта, и маршалският жезъл ви принадлежи.

— След принцесите — каза почтително херцогинята.

— О, оставете на нас пасивната съпротива! — каза госпожа Аделаид. — Ние ще отидем в Сен Дьони да посетим нашата сестра Луиз. Тя ще ни задържи там и няма да се върнем навреме. Никой няма да може да каже нищо.

— Абсолютно нищо — потвърди херцогът. — Ако някой го направи, това би означавало, че е злонамерен.

— Аз — каза херцогинята — ще отида да наблюдавам коситбата в Шатьолу!

— Браво — одобри херцог Ришельо. — Ето един хубав повод!

— Аз пък — заяви принцеса Дьо Гемене — имам болно дете, обличам си домашната роба и ще се грижа за него.

— Аз — каза госпожа Дьо Поластрон — се чувствам тази вечер съвсем замаяна. Ако утре Трошен не ми пусне кръв, ще се разболея много сериозно.

— Що се отнася до мен — каза величествено госпожа Дьо Мирпоа, — аз просто няма да отида във Версай и толкова! Моята причина ще е правото на свобода аз да решавам!

— Добре, добре — рече Ришельо. — Всичко, което казвате, е разумно, но трябва да се закълнете.

— Как така да се закълнем?