Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Кабинетът на Пинки и скъпарските му дрехи показват колко струва времето му.
— Оценявам го.
— О, стига! — казва Пинки. — Трябва да се измъкна от този кабинет, колкото и да е приятен. А и познавам неколцина там, които може да ни помогнат.
Потегляме към залеза в колата на Пинки, сребристо BMW X5 SUV, толкова ново, че още мирише на ново.
— Албиносите обикновено имат лошо зрение — казва ми той. — Аз правя изключение — виждам доста добре, особено нощем.
От Ню Орлиънс до Морган Сити — където секретарката на Пинки ни е резервирала стаи в „Холидей Ин“ — има приблизително сто и петдесет километра. Въпреки тъмнината начинът, по който светлинките се нижат покрай речните брегове, скупчват се на места и ги няма никакви по протежение на дълги черни участъци, издава неизменното присъствие на водата. На минаване през Хоума виждаме избелели останки от патриотична подкрепа за нахлуването в Ирак — окъсани жълти панделки и изобилие от национални знамена. Завиваме и фаровете на беемвето осветяват надпис над изоставена бензиностанция:
САДДАМ? НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ
Вики Симс ни чака за закуска в бюфета на „Холидей Ин“. Около трийсетте е, с лоша кожа и приятен, мек глас.
— Открих документите по случая в съда във Франклин — казва ни тя, — след като говорих с теб, Пинки. В обществените архиви е, така че няма проблем да ги вземем, макар че част от медицинската експертиза сигурно ще е засекретена. Направих каквото можах да ускоря нещата, но ще минат ден-два, докато ги извадят и копират. Съкращения на персонала, обичайното. Общинските финанси са в ужасно състояние.
— Като навсякъде — казва Пинки. — Срамота. Но защо не ни разкажеш онова, което самата ти си спомняш за господин Байрън Будро. После с Алекс ще идем да поразпитаме дали и други хора наоколо не го помнят.
Тя изтрива устни.
— Извинете — казва. — Винаги съм смятала сухарите за подходяща платформа, върху която да намажеш дебел слой масло със сол. Винаги се омазвам.
— Явно не прекаляваш обаче — казва Пинки.
Вики Симс се усмихва.
— Не знам дали ще ви помогна кой знае колко за Байрън. Той живееше в Беруик — от другата страна на реката, — така че не го познавах лично. Просто бях чувала за него… всички бяхме чували за него. — Смръщва чело. — Хубаво момче и много умно, почти като гений, или пък наистина гений. Имаше доста последователи, докато проповядваше. Беше от онези деца, която могат да станат велики хора или пък истински откачалки. С Байрън се случи второто.
— Бил е проповедник? — питам аз.
— Момче проповедник, да.
— Сериозно? — пита Пинки.
— О, да, проповедите му бяха невероятни, няма две мнения. Хората се стичаха отвсякъде да го чуят. Проповядваше в баптистката църква в Беруик. Ако си спомням правилно, започнал да проповядва, след като малкото му братче се удавило. — Мръщи се. — По онова време още не живеех тук. Тогава бяхме в Батън Руж, но явно е имало слухове.
— Какви? — пита Пинки.
— Ами че не било нещастен случай. Че Байрън е удавил братчето си. — Тя клати глава. — Но не знам… — самият Байрън е бил дете, когато се е случило. А и не мога да си спомня дали още тогава е имало подозрения, или са се появили по-късно, когато той уби баща си.
— Това ли е направил? — питам аз. — Убил е баща си?
— Виж, това си го спомням съвсем ясно. Точно за това го пратиха в лудницата. Уби сакатия си баща.
— Шегувате се — казвам аз, макар че нищо сторено от онова чудовище не би ме изненадало.
— Не се шегувам. Байрън беше на седемнайсет години и се говореше, че ще го съдят като възрастен. После го обявиха за невменяем. Което според повечето хора си беше правилно, защото това момче определено не беше наред в главата.
Пинки отпива от кафето си.
— Баща му е бил сакат?
Вики Симс изтрива устните си със салфетка.
— Клод, бащата на Байрън, работеше на петролните сонди за „Анадарко“. Пострадал при някаква злополука и го оперирали. Възстановявал се, но още бил в инвалидна количка по време на убийството — което някак го прави още по-ужасно.
— И какво е направил — застрелял е стареца си? — Пинки добавя към мен: — Малко сме тежковъоръжени по нашия край.
— О, не, нищо толкова нормално — казва Вики. — Отровил го по някакъв особен начин — през кожата, май така беше. Възможно ли е да е станало така?
— Трансдермално — казва Пинки. — Може и още как! Обаче… леле! Как са го хванали?
Вики се мръщи.
— Не помня — май никога не съм знаела. Така и не се стигна до процес. Но след като е било отрова — няма начин да не е било предумишлено. Точно затова се канеха да съдят Байрън като възрастен.