Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
— Изборът е ваш. Ще изпълня молбата ви. Отстъпете назад и не ми казвайте нищо, не ме доближавайте, докато не ви дам знак.
Членовете на групата отстъпиха, а той остана безмълвен на мястото си, наклони леко глава и се съсредоточи, със сключени пред себе си дълги длани, с ръце, скрити под дългия плащ. Чуваха се само далечните звуци в здрачевината. После друидът се вцепени. Напрегнатото му тяло засия с ослепително бяла аура. Другите присвиха очи и накрал ги закриха, за да ги предпазят. В един миг блясъкът освети всичко наоколо и тъмната фигура на Аланон изчезна от погледа. В следващия миг светлината блесна ярко и изчезна. Аланон седеше както преди, неподвижен на фона на здрача, после бавно се отпусна на земята, притиснал силно едната си ръка към челото. Другите се поколебаха за миг, после, без да се съобразяват със заповедта му, се втурнаха напред. Страхуваха се да не му е станало нещо. Аланон ги погледна неодобрително, ядосан, че не му се бяха подчинили. После забеляза в надвесените над него лица огромната им загриженост. Гледаше ги невярващо и изведнъж, когато се скупчиха мълчаливо около него, ги разбра. Трогна се до дъното на сърцето се и през цялото му тяло се разля топлина, когато усети колко верни му бяха тези шест мъже от различни раси и различни земи, с различен начин на живот, след всичко, което се беше случило. За пръв път след загубата на Ший Аланон изпита облекчение. Вдигна се, олюлявайки се, на крака, подпря се леко на силната ръка на Балинор. Остана безмълвен за известно време, после се усмихна.
— Младият ни приятел наистина е жив, макар за мен това да е истинско чудо, което не мога да обясня. Засякох жизнената му сила от другата страна на тази планина, вероятно някъде край реката, която го е отнесла в източните равнини. С него имаше и други хора, но ако исках да разбера намеренията им, трябваше допълнително да напрегна мозъка си. Това със сигурност щеше да разкрие местонахождението ни, а аз така щях да се изчерпя, че нямаше да мога да ви бъда от полза изобщо.
— Но си сигурен, че е жив? — попита Флик настойчиво. Аланон кимна в потвърждение. Всички се усмихнаха широко и въздъхнаха облекчено. Мениън удари ликуващия Флик по широкия гръб, направи няколко танцови стъпки и подскочи.
— Тогава проблемът е решен от само себе си — каза въодушевено Принцът на Лий. — Трябва да се върнем на Драконовия ръб и да го намерим, а после да продължим пътя си към Паранор, за да вземем меча.
Усмихнатото му лице изведнъж посърна и постепенно очите му заблестяха с предишния гняв, когато Аланон поклати отрицателно глава. Другите го зяпнаха смаяно, защото бяха сигурни, че друидът щеше да предложи същото.
— Ший е в ръцете на патрул на гномите — отсече мистикът. — Отведен е на север, най-вероятно до Паранор. Не можем да стигнем до там без да си пробиваме отново път през охраняваните проходи на Драконовите зъби и да го търсим през онези гъмжащи от гноми равнини. Ще бъдем отклонени от целта си няколко дни и присъствието ни ще бъде усетено веднага.
— Не можем да го изоставим — настоя Флик и отново пристъпи напред.
Другите не казаха нищо. Стояха онемели и чакаха да чуят обяснението на Аланон. Тъмнината обгърна напълно планинската местност и мъжете едва успяваха да различат фигурите си в слабата светлина. Извисяващите се около тях чудовищни върхове скриваха луната.
— Забравихте пророчеството — напомни им спокойно, търпеливо Аланон. — Според него един от нас няма да види другата страна на Драконовите зъби, но пръв ще държи в ръцете си Меча на Шанара. Сега знаем, че това ще бъде Ший. Освен това според предсказанието онези от нас, които ще стигнат от другата страна на Ръба, ще видят Меча преди да са изминали две нощи. Изглежда съдбата отново ще ни събере.
— На теб това може да ти стига, но на мен не — заяви хладно Мениън, а Флик се присъедини към него с енергично кимане на глава. Как можем да се доверяваме на някакво налудничаво обещание на един призрак? Караш ни да оставим живота на Ший в опасност.
За миг лицето на Аланон потъмня от гняв, но той се овладя след кратка вътрешна борба, после спокойно погледна двамата и поклати разочарован глава.