Сребърен куршум [bg]

— Не, не затова.

— Тогава по каква причина прекратихте експериментите?

— Първия път ме повикаха в службата, за да проведа един разпит, а втория път слушах радиостанцията и чух, че един шериф вика подкрепление. И му се притекох на помощ.

— Защо не отразихте тези случаи в доклада си за следствените експерименти?

— Не смятах, че е уместно, защото експериментите бяха незавършени.

— Значи тези незавършени експерименти не са отразени никъде в онази ваша дебела папка, така ли?

— Да, не са.

— И имаме само вашата дума за причините да ги прекратите, преди да стигнете до вилата на Елиът в Малибу.

— Така е.

Кимнах и реших, че достатъчно съм го въртял на шиш на тази тема. Знаех, че Голанц ще го измъкне от положението и може би дори ще представи документи за сигналите, станали причина за прекъсване на експериментите. Но се надявах, че съм повдигнал поне въпроса за доверието пред съдебните заседатели. Отбелязах малката си победа и продължих нататък.

С други думи, атакувах Кайндър с факта, че оръжието на убийството не е открито и че шестмесечното следствие така и не е успяло да свърже Уолтър Елиът с каквото и да е оръжие. Разгледах проблема от няколко страни, за да принудя детектива многократно да признае, че липсва ключов елемент от следствието и обвинението, въпреки че, ако наистина е убиецът, Елиът е имал съвсем малко време да скрие оръжието.

— Е, океанът е голям, господин Холър — накрая ядосано се сопна Кайндър.

Точно това чаках.

— Океанът е голям, казвате, така ли? Нима намеквате, че господин Елиът е имал лодка и е изхвърлил оръжието в открито море?

— Не, нищо подобно.

— Какво тогава?

— Само казвам, че оръжието може да е било хвърлено във водата и теченията да са го отнесли, преди нашите водолази да започнат издирването.

— Може да е било хвърлено във водата? И вие искате да отнемете живота и препитанието на господин Елиът въз основа на „може да е било“, така ли, детектив Кайндър?

— Не, не съм казал такова нещо.

— Не, вие всъщност казвате, че нямате оръжие, че не можете да свържете господин Елиът с оръжие, но сте твърдо убеден, че той е вашият човек, така ли?

— Имаме положителни резултати от барутните натривки. По мое мнение това свързва господин Елиът с оръжие.

— С какво оръжие?

— Не разполагаме с него.

— Да, не разполагате, но сте седнали тук да твърдите с „научна сигурност“, че господин Елиът е стрелял с огнестрелно оръжие в същия ден, в който са били убити жена му и Йохан Рилц, нали?

— Ами, не с научна сигурност, обаче натривките…

— Благодаря ви, детектив Кайндър. Мисля, че това отговаря на въпроса. Да продължим нататък.

Прелистих страницата на бележника си и прегледах следващите няколко въпроса, които бях написал предишната вечер.

— Детектив Кайндър, в хода на следствието успяхте ли да установите кога са се запознали Йохан Рилц и Мици Елиът?

— Установих, че тя го е наела като интериорен дизайнер през есента на две хиляди и пета година. Нямам представа дали го е познавала преди това.