Сребърен куршум [bg]

Не можех да повярвам. Съдията се завъртя към Голанц и го изгледа с присвити очи. За пръв път. Обърнах се надясно, за да дам възможност на повечето съдебни заседатели да станат свидетели на тази сцена.

— Какво ще кажете, господин Голанц? — попита Стантън.

— Това е нелепо, ваша чест. Нищо не сме крили и сме включили всичко намерено в доказателствения материал. И бих искал да попитам защо господин Холър не ни съобщи това вчера, след като току-що призна, че е направил откритието си в неделя. Разпечатката също носи тази дата.

Докато отговарях, наблюдавах прокурора безизразно.

— Ако знаех, че знаете френски, веднага щях да ви дам статията, Джеф, и вие може би щяхте да ни помогнете. Но самият аз не знам този език и не знаех какво пише в нея, затова я пратих за превод. Дадоха ми го десетина минути преди да започна разпита на свидетеля.

— Добре — прекъсна двубоя ни с погледи съдията. — Това все пак е само разпечатка на вестникарска статия. Как ще потвърдите информацията, която се съдържа в нея, господин Холър?

— Ами, веднага щом разпуснете съда, ще възложа на моя детектив да проучи въпроса и да види дали можем да се свържем с някого в Дирекцията на криминалната полиция. Шерифското управление е трябвало да свърши тази работа още преди половин година.

— Ние също ще проверим информацията — обади се Голанц.

— Бащата и двамата братя на Рилц седят в галерията. Бихте могли да започнете с тях.

Стантън вдигна ръка като родител, който прекратява спор между двама братя.

— Добре. Ще прекратя тази насока на разпита. Господин Холър, ще ви позволя да положите основите за нея по време на излагането на доказателствата на защитата. Тогава ще имате възможност пак да призовете свидетеля и ако потвърдите сведенията във френската статия и самоличността на полицейския информатор, ще ви дам голяма свобода да развиете аргументацията си.