Сребърен куршум [bg]

Излагането на нещата по този начин ми даваше по-ясна представа за извършената манипулация и за това кой би могъл да стои зад нея. Даваше ми по-ясна представа и за моралната дилема, пред която съм изправен. На вечерята Елиът ми беше признал за няколко престъпления. Но аз бях негов адвокат и тези признания оставаха поверителни по силата на адвокатската тайна. Можех да направя изключение от този принцип, ако се чувствам застрашен от тази информация или ми е известно престъпление, което е замислено, но още не е извършено. Знаех, че Джери Винсънт е подкупил някого. Това престъпление вече беше извършено. За разлика от манипулирането на съдебните заседатели. Това престъпление щеше да бъде извършено едва когато започнеше обсъждането, тъй че бях длъжен да съобщя за него. Елиът очевидно не подозираше за това изключение от принципа за адвокатската тайна или беше убеден, че опасността да ме сполети участта на Джери Винсънт ще ме накара да си държа езика зад зъбите.

Замислих се за всичко това и осъзнах, че трябва да имам предвид още едно изключение. Не бях длъжен да съобщя за подготвяното манипулиране на съдебните заседатели, ако можех да предотвратя извършването на това престъпление.

Поизправих се на седалката и се огледах. Навлизахме в Западен Холивуд по Сънсет. Обърнах се напред и видях позната реклама.

— Патрик, отбий пред „Бук Сууп“. Искам да изтичам дотам за минутка.

Той спря линкълна до тротоара пред книжарницата. Казах му да изчака и изскочих от колата. Влязох през главния вход и тръгнах към дъното. Въпреки че обичах тази книжарница, не бях дошъл, за да купувам книги. Исках да се обадя по телефона, без Патрик да ме чува.

Около стелажите с трилъри нямаше много клиенти. Продължих още по-навътре и намерих един уединен ъгъл с големи албуми, натрупани върху лавиците и масите. Извадих телефона си и набрах номера на своя детектив.

— Сиско, аз съм. Къде си?

— Вкъщи. Какво има?

— Лорна там ли е?

— Не, отиде на кино със сестра си. Би трябвало да се върне след…

— Добре. Трябва да поговоря с теб. Искам да направиш нещо, но може да не ти хареса. В такъв случай ще те разбера. Така или иначе, не бива да разговаряш с никого за това. Включително с Лорна.

Отсреща последва колебание.

— Кого трябва да убия?

И двамата се разсмяхме, което донякъде облекчи напрежението.

— Може да поговорим за това по-късно, но най-вероятно ще е също толкова рисковано. Искам да проследиш един човек и да научиш всичко възможно за него. Проблемът е, че ако те пипнат, и на двамата сигурно ще ни отнемат разрешителните.

— Кой е той?

— Заседател номер седем.