Сребърен куршум [bg]

— Господин Голанц?

— Ваша чест, бих искал да знам накъде води всичко това, защото ми се струва, че се опитват да ме изпързалят. В нито един от доказателствените материали нямаше нищо, което дори само да загатва за това, за което господин Холър разпитва свидетеля.

Съдията се завъртя на стола си и ме погледна.

— Господин Холър?

— Ваша чест, ако се опитват да изпързалят някого, това е моят клиент. Следствието е проведено немарливо…

— Запазете тези речи за съдебните заседатели, господин Холър. Какво сте открили?

Разтворих папката, извадих една компютърна разпечатка и я поставих пред съдията, което я разполагаше наопаки спрямо прокурора.

— Това е статия, публикувана в „Льо Паризиен“ преди четири години и половина. В нея Йохан Рилц се посочва като свидетел на обвинението в нашумяло дело, свързано с разпространение на наркотици. Дирекцията на криминалната полиция го използвала, за да получи вътрешна информация за наркоразпространителите. Той е бил информатор, ваша чест, а тези хора тук изобщо не са го проверили. Касае се за тунелно зрение още от самото…

— Повтарям ви, господин Холър, запазете си красноречието за съдебните заседатели. Тази разпечатка е на френски. Имате ли превод?

— Извинявайте, ваша чест.

Извадих втория от трите листа от папката и го поставих върху първия, пак така, че да е обърнат към съдията. Голанц неловко извиваше глава в опит да го прочете.

— Откъде да знаем, че това е същият Йохан Рилц? — попита прокурорът. — Това име често се среща там.

— В Германия може би, но не и във Франция.

— Но откъде да знаем дали е същият човек? — каза съдията. — Това е превод на статия във вестник. Не е официален документ.

Извадих последния лист от папката и му го подадох.

— Това е ксерокс на страница от паспорта на Рилц. Взех го от доказателствения материал на обвинението. От него става ясно, че Рилц е заминал от Франция за Съединените щати през март две хиляди и трета. Един месец след тази публикация. Освен това отговаря по възраст. В репортажа годините му са посочени вярно и пише, че купувал наркотици по инструкция на ченгетата, използвайки работата си като интериорен дизайнер. Очевидно е той, ваша чест. Издал е много хора и ги е пратил в затвора, след което идва тук и започва на чисто.

Голанц заклати глава. Изглеждаше отчаян.

— И все пак не върши работа. Такова нарушение на правилата за доказателствения материал е недопустимо. Не може да криете статията и после изневиделица да треснете обвинението с нея.

Съдията ме погледна и присви очи.

— Ваша чест, ако някой е крил нещо, това е обвинението. Прокуратурата е трябвало да открие този материал и да ми го предостави. Всъщност аз смятам, че свидетелят е знаел за това и че той го е крил.

— Това е сериозно обвинение, господин Холър — монотонно произнесе Стантън. — Имате ли доказателства?

— Самият аз научих съвсем случайно, ваша чест. В неделя преглеждах каква подготвителна работа е свършил моят детектив и забелязах, че е пуснал всички свързани с процеса имена през търсачката LexisNexis. Използвал е компютъра и акаунта, които наследих заедно с практиката на Джери Винсънт. Проверих акаунта и установих, че стандартната настройка включва само англоезично търсене. След като бях видял ксерокса на паспорта на Рилц в доказателствения материал и знаех за миналото му в Европа, повторих проверката, но този път включих търсене на френски и немски. За около две минути изрових тази статия, публикувана във френски вестник, и ми е трудно да повярвам, че толкова лесно съм намерил нещо, за което не знаят цялото шерифско управление, прокуратурата и Интерпол. Та тъй, ваша чест, нямам представа дали това доказва нещо, обаче защитата определено смята, че е ощетената страна в случая.