Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
На височина инсулата не правеше особено впечатление — имаше само девет етажа, всеки от тях висок два метра и седемдесет, включително дебелият тридесет сантиметра под; от всички страни тя беше заобиколена от други инсули с по два до четири етажа повече. Предимството й обаче се състоеше в това, че представляваше един доста широк триъгълник с остър ъгъл към кръстовището на Субура Минор с Викус Патриции, бедрата му следваха двете оживени артерии, а отсрещната страна вървеше успоредно на уличка, свързващи ги една с друга — така инсулата напълно оправдаваше името си: „остров“ насред морето от градски улици.
Но докато стигнат до нея, Кота, Аврелия и младият Цезар трябваше да обиколят кажи-речи целия град, тътрейки се подир дребничкия, но затова пък словоохотлив търговец, у когото всичко подсказваше древно римско потекло — в агенцията за недвижими имоти на Торий Постумий нямаше място за гърци-освобожденци.
— Погледнете мазилката по стените и от вътрешната, и от външната им страна — напяваше търговският агент. — Както виждате, няма и една пукнатина… Основите толкова здраво са забити в земята, сякаш някой обедняващ сенатор се е хванал за последното си кюлче злато… Има осем дюкяна и всичките са дадени под наем за дълъг срок, никакви неприятности с наемателите, плащат си редовно… На приземния етаж има два апартамента, и на двата приемните им зали са високи два етажа… На горния етаж също са само два апартамента… До шестия етаж са по осем, на седмия и осмия — по дванайсет… Всеки от дюкяните е свързан с горни помещения, където търговците да живеят… Спалните помещения на приземния етаж имат фалшиви тавани, така че да се използват вместо долапи и килери.
И така нататък, и така нататък, нисичкият римлянин се прехласваше да хвали сградата. Най-накрая Аврелия трябваше да се отдалечи, за да поогледа сама помещенията и да размисли. Чичо й Марк и Гай Юлий щяха да й кажат, ако са научили от търговеца нещо интересно. Беше попаднала в свят, напълно непознат, но в който й предстоеше тепърва да се налага; затова й се струваше, че колкото по-радикално промени живота си още от самото начало, толкова по-успешно би се справяла по-нататък.
Разбира се, трябваше да си признае, че бъдещето й носеше своите тревоги, и тя не изгаряше от нетърпение да скъса отведнъж с познатите домашни удобства, за да се впусне в брак, където нищо нямаше да е съвсем същото и където я чакаше една огромна и чужда инсула като тази. И все пак Аврелия трудно щеше да се уплаши от подобна промяна. Благодарение на дългите години, прекарани в сигурност, бе възпитала у себе си свободолюбив и стремеж към самостоятелност, които трудно щяха да я напуснат. През цялото си детство нито за миг не си беше представяла, че другите хора могат да водят живот, различен от нейния, а това беше причина и никога да не се почувства лишавана или ограничавана от каквото и да било. Напротив, струваше й се, че знае всичко, че може всичко — най-малкото, защото прекарваше свободното си време в четене и самообразоване. Но сега, когато пред нея стоеше перспективата на един нов, съвместен с другиго живот, Аврелия все повече започваше да се чуди как биха изглеждали оставащите й дни, ако не успееше да ги запълни с многото деца, които бе имала Корнелия, майката на Гракхите. А знаеше се, че никой знатен римлянин не би искал повече от две деца в къщата си. По природа Аврелия беше човек на действието; но по рождение бе лишена, ако не от друго, то именно от възможността да разкрива това си качество. Сега й предстоеше да се превърне едновременно в нечия съпруга и в нечия хазяйка; второто можеше да се окаже просто шегичка, но първото й даваше шанс най-после да се прояви като работлива и инициативна жена. При това щеше да се занимава с дела, едновременно привлекателни и предизвикателни.
Затова тя се оглеждаше с интерес и жадно поглъщаше с поглед всичко около себе си. Беше се захванала с нещо като игра — да си представя как всеки новооткрит предмет ще се намести в бъдещия й живот.