Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Двамата отидоха до черния «Кадилак» с тъмни прозорци и хромирани
джанти. Вътре в колата беше топло и миришеше на кожа и на скъпия
афтършейв на Бъч.
Потеглиха и ченгето включи стереоуредбата. Звуците на Мистикъл*
изпълниха вътрешността на автомобила. Джон погледна навън към
пухкавите снежинки и прасковената светлина, която струеше от небето, и
наистина му се прииска да отиваше някъде другаде. Е, само не и на
училище, разбира се.
[* Майкъл Лорънс Тайлър, американски рапър от Ню Орлиънс, известен със сценичното си име Мистикъл. – Б.?пр.?]
— И така, Джон — каза Бъч. — Няма да се преструвам. Знам защо
отиваш в клиниката и искам да ти кажа, че аз също съм ходил на
психиатър.
Джон го погледна изненадано и мъжът кимна.
— Да, когато бях в полицията. Бях детектив от отдел «Убийства» в
продължение на десет години, а докато си там, виждаш някои доста
отвратителни неща. Имаше един много сериозен психотерапевт с бабешки
очила и стенографски бележник, който ме придумваше да му разказвам
какво ли не. Мразех това.
Джон си пое дълбоко дъх. Странно, но му действаше успокояващо, че
на този мъж преживяването не му бе харесало повече, отколкото щеше да
се хареса на него.
— Но най-странното беше… — Бъч стигна до знак «Стоп» и даде
мигач. След секунда се вля отново в движението. — Най-странното нещо
беше, че помогна. Не докато седях срещу доктора, пред когото изливах
чувствата си. Наистина, през цялото време, докато седях на онзи стол, ме
побиваха тръпки и бях готов да скоча от него. Но после… мислех върху
онова, за което бяхме разговаряли и знаеш ли, той беше прав за някои
неща. Това ме отпусна, макар да смятах, че съм добре. Значи, терапията
ми беше помогнала.
Джон наклони глава на една страна.
— Какво разбрах за себе си? — прошепна Бъч. После дълго мълча.
Едва когато навлязоха в друг богаташки квартал, отговори на въпроса си: — Нищо специално, синко. Нищо специално.
Зави в една алея, спря пред портата и свали прозореца. След като
натисна бутона на интеркома и каза името си, ги пуснаха да преминат.
Паркираха «Кадилак»-а зад сграда с размерите на училище. Джон
отвори вратата. Заобиколи джипа и отиде при Бъч. Видя, че той е извадил
оръжието си. Държеше го в отпусната си до бедрото ръка така, че едва се
забелязваше.
Джон беше виждал този трик и преди. Фюри бе държал своя пистолет
по подобен начин при посещението им в клиниката преди две нощи. Нима
братята не бяха в безопасност тук?
Огледа се. Всичко изглеждаше съвсем нормално за толкова скъп имот.
Може би братята никъде не бяха в безопасност.
Бъч хвана Джон за ръката и го поведе бързо към масивната стоманена
врата, като през цялото време оглеждаше дъбовите дървета наоколо, гаража, който можеше да побере десет автомобила, и двете коли, паркирани до задния вход. Джон подтичваше, за да върви редом с него.
Когато стигнаха до задната врата, Бъч навря лицето си в камерата, стоманените панели пред тях изщракаха и се плъзнаха встрани. Влязоха
във фоайето, вратата се затвори зад тях и се отвори тази на товарния
асансьор. Слязоха на долния етаж. Очакваше ги сестра, която Джон беше
виждал и преди. Тя им се усмихна и ги приветства, а Бъч прибра
пистолета в кобура под лявата си мишница.
Сестрата посочи с ръка по протежение на коридора.
— Петрила ви очаква.
Джон стисна бележника, пое си дълбоко дъх и последва сестрата, чувствайки се така, сякаш отива на бесилото.
Зи се спря пред вратата на спалнята си. Само щеше да провери как е
Бела, а после щеше да побърза да се скрие в стаята на Фюри и да пуши
червен дим, докато не изпадне във вцепенение. Мразеше състоянията, предизвикани от наркотиците, но в момента всичко беше по-добро от
мощния му импулс да прави секс.
Открехна вратата и се подпря на рамката. Стаята бе изпълнена с
аромат на разцъфнала градина — най-прекрасният, който бе нахлувал в
ноздрите му.
Онова нещо пулсираше болезнено и се опитваше да пробие
панталоните му и да излезе на свобода.
— Бела? — извика той името й в мрака.
Чу стон, влезе и затвори вратата след себе си.
О, Господи, този неин аромат… Ръмжането се зароди дълбоко в
гърлото му, пръстите му се извиха като нокти на хищник. Краката му
започнаха да се движат по своя собствена воля и го отведоха до леглото.
Инстинктът беше много по-силен от разума.
Бела извиваше неспокойно тяло и се бе оплела в чаршафите. Когато
го видя, извика, но после притихна.
— Добре съм — легна по корем и се зави с одеялото, но бедрата й се