Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
далеч от нея. Не мислех, че хората реагират на тези сигнали, но явно не е
така. След като ги улавяш, по-добре се спасявай.
Удари ги поредната вълна и Зи се облегна назад. Устните му се
мърдаха конвулсивно, той нямаше власт над тях. Чу стоновете на
останалите и разбра, че здравата са загазили. Независимо за колко
цивилизовани се представяха, мъжките вампири безусловно откликваха на
всяка жена в период на нужда и сексуалните им желания се увеличаваха
със засилването на желанието й.
Ако не беше ден, можеха да се спасят с бягство. Но бяха в капана на
имението и когато станеше достатъчно тъмно, за да могат да излязат, щеше да бъде твърде късно. След като бъдеха изложени по-дълго време на
енергийните атаки, мъжете инстинктивно оставаха в обсега на жената.
Независимо какво им диктуваше разумът, телата им се съпротивляваха на
командите да избягат от нея. Болките, които изпитваха при
отдалечаването, бяха много по-мъчителни от сексуалното желание. Рот и
Рейдж разполагаха с отдушници за сексуалната си енергия, но останалите
братя бяха в беда. Единствената им надежда беше да се упоят до
умопомрачение.
А Бела… О, Господи… Тя щеше да страда много повече от всички тях, взети заедно.
Ви стана от масата и се подпря на облегалката на стола.
— Хайде, Фюри. Имаме нужда от червен дим. Веднага. Зи, ти ще
отидеш при нея, нали?
Зейдист затвори очи.
— Зи? Ще й помогнеш, нали?
Телефонът звънна и Джон вдигна поглед от кухненската маса. Сал и
Реджин, догените на семейството, бяха излезли да напазаруват. Така че
отговори той.
— Ти ли си, Джон? — говореше Тор от апарата на долния етаж.
Джон отговори с подсвирване и си взе от белия ориз с джинджифилов
сос.
— Виж, училищните занятия днес се отменят. Сега ще се обадя на
семействата на всички ученици.
Джон извади вилицата от устата си и подсвирна, за да потвърди, че е
чул.
— Има… усложнение в комплекса. Занятията ще бъдат подновени
утре или на следващата вечер. Ще видим как ще се развият нещата. Във
връзка с това променихме часа на посещението ти при доктор Хавърс. Бъч
ще дойде да те вземе. Съгласен ли си?
Джон подсвирна два пъти.
— Добре… Той е човек, но е добър приятел. Имам му доверие —звънна входният звънец. — Това вероятно е той… Да. Така е. Виждам го
на монитора. Чуй ме, Джон… ако те е страх от сеансите при
психотерапевта, не е задължително да ги продължиш. Няма да позволя
никой да те принуждава насила.
Джон въздъхна и си помисли: «Благодаря ти.»
Тор се засмя тихо.
— Да, аз също не умея да изразявам чувствата си… О, По дяволите, Уелси, какво има?
Последва бърз разговор на древния език.
— Както и да е — каза след малко Тор в телефонната слушалка. —Изпрати ми съобщение, когато сеансът приключи.
Джон подсвирна два пъти, затвори и постави чинията и вилицата в
съдомиялната машина.
Психотерапевт… Обучение… Нито едно от тези неща не бе нещо, което очакваше с нетърпение, но предпочиташе който и да е психиатър
пред Леш. Посещението при лекаря поне няма ще да продължи повече от
шейсет минути. А му се налагаше да понася Леш в продължение на
часове.
На път към вратата взе якето и тетрадката си. Отвори и едрият мъж, който стоеше на входните стъпала, му се усмихна.
— Здравей, Джон. Аз съм Бъч О’Нийл. Твоето такси.
Охо! Бъч О’Нийл беше облечен като модел от висшата мода, това
първо. Под черното палто от кашмирен плат носеше скъп костюм на
райета, страхотна червена вратовръзка и снежнобяла риза. Тъмната му
коса бе пригладена назад по онзи небрежен начин, който придава
допълнителен чар. А обувките му… Истински «Гучи». Изработени от
черна кожа, с червено-зелена лента и блестящи златни катарами.
Странно, не бе красив — поне не в традиционния смисъл. Носът му
очевидно бе чупен един или два пъти, лешниковите му очи бяха прекалено
проницателни и уморени, за да бъдат определени като красиви. Но беше
като зареден пистолет. У него се долавяха интелигентност и опасна сила, които вдъхваха респект. Защото тази комбинация бе убийствена —буквално.
— Джон? Готови ли сме?
Джон подсвирна и му подаде ръка. Стиснаха си ръцете и Бъч отново
се усмихна.
— Е, готов ли си да вървим?— запита повторно мъжът, този път по-
внимателно. Като че ли го бяха предупредили, че отива при Хавърс, за да
«разговаря с някого».
Господи… Всички ли щяха да научат?
Докато затваряше вратата, Джон си представяше как момчетата от
класа му разкриват тайната му и всички до един са отвратени от него.