Пробудена любов

въпроса ми!

— Не съм! — озъби се той, осъзнаващ, че Фюри е съвсем притихнал.

— Как си могъл да оставиш бедната жена в това състояние?

— Каза, че е добре.

— Да, периодът й на нужда току-що започна. Но скоро няма да е

добре. Единственият начин да се облекчи болката й, е мъж да свърши в

нея, разбра ли? Не можеш да я оставиш така. Жестоко е.

Зи отиде до един от прозорците. Щорите бяха все още спуснати, защото беше ден. И той се замисли за слънцето — това огромно жарко

кълбо, което ги държеше в плен. Господи, как му се искаше да излезе от

тази къща! Чувстваше се така, сякаш капанът бе щракнал около глезена

му, а желанието да избяга беше почти толкова настойчиво, колкото и

страстта, която не му позволяваше да го стори.

Замисли се за Фюри, който лежеше със затворени очи и мълчеше.

«Ето, това е твоят шанс, Зи — помисли си. — Изпрати близнака си

при нея. Нека той да е с нея в нуждата й.

Хайде. Кажи му да излезе оттук, да отиде в твоята спалня, да се

съблече и да я покрие с тялото си.»

О… Господи…

Гласът на Вишъс достигна до него през стената на мъчителните му

мисли. Тонът му бе рязък, но имаше за цел да го вразуми.

— Зейдист, не си постъпил правилно и го знаеш. Не можеш да й

причиниш това, тя е…

— Защо не ме оставиш на мира, братко?

Настъпи дълга тишина.

— Добре, тогава аз ще се погрижа за нея.

Зи обърна рязко глава — точно в мига, в който Вишъс загаси цигарата

и се изправи. Възбудата му беше очевидна — издуваше кожените му

панталони.

Зейдист се стрелна през стаята толкова бързо, че дори не усещаше

краката си. Събори Вишъс на пода и го стисна здраво за мощния врат.

Кучешките му зъби се удължиха и проблеснаха като ножове.

— Ако се приближиш до нея, ще те убия.

Чуха шум зад себе си. Без съмнение, Фюри ставаше от леглото, за да

ги разтърве. Но Вишъс сложи край на опитите му.

— Фюри! Не! — вдиша дълбоко. — Това е между мен… и него.

Диамантените очи на Вишъс изгледаха Зи остро и макар че се бореше

за въздух, гласът му бе мощен, както винаги.

— Отпусни се, Зейдист… проклет глупако… Поеми си дълбоко

въздух. Никъде няма да ходя… Просто трябваше да привлека вниманието

ти. Хайде сега… отслаби хватката си.

Зи се подчини, но не го пусна.

Вишъс отново си пое дълбоко дъх. Два пъти.

— Чувстваш ли импулса, Зи? Събуден е инстинктът ти да пазиш

територията си. Обвързал си се с нея.

Зи искаше да отрече, но беше безсмислено, като се имаше предвид

поведението му и фактът, че все още го стискаше за гърлото.

Гласът на Ви се сниши до шепот.

— Пътеката, която ще те изведе от ада, те очаква. Тя е нататък по

коридора, братко. Не бъди глупак. Отиди при нея.

Зи пусна Ви и се търкулна по пода. За да избегне мислите за

спасителни пътеки, жени и секс, се запита какво ли е станало с цигарата, която беше запалил. Хвърли поглед към прозореца и видя, че е имал

благоразумието да я закрепи на перваза, преди да се стрелне като ракета