Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
накара тялото й да затрепери. Отново усети проникването му и я
завладяха същите сладко-горчиви чувства.
Смръщи вежди, пусна хавлията на пода и сведе поглед към тялото си.
Гърдите й се сториха много по-големи от обикновено, а зърната им — по-
тъмнорозови. Дали не беше така заради ласките и целувките на Зейдист?
Сигурно.
Изруга, легна и придърпа завивките до брадичката си. Горещината
отново обля тялото й и тя реши да се обърне по корем. Разтвори крака.
Опита се да се охлади по някакъв начин. Но болката само стана по-силна.
Когато снегът заваля обилно, а светлината на следобеда започна да
чезне, О. караше пикапа си по шосе 22. Отиваше на юг. Когато стигна на
мястото, спря и погледна У.
— «Експлорър»-ът е на сто метра оттук, в посоката, от която
дойдохме. Изкарай го от тази проклета гора. След това отиди да купиш
продоволствията, от които имаме нужда, и да разбереш датите на онези
доставки. Искам да проследиш ябълките, а арсеникът да бъде готов.
— Добре — У. разкопча колана си. — Но трябва да направиш
обръщение към обществото. Обичайно е за първия сред лесърите…
— Няма значение.
О. погледна през предното стъкло и очите му останаха приковани в
монотонно движещите се чистачки и танцуващите снежинки. Сега, когато
беше прехвърлил на У. всички тези глупости, свързани с фестивала на
зимното слънцестоене, можеше отново да насочи ума си към решаването
на главния проблем — как да намери съпругата си.
— Но водачът на лесърите винаги прави обръщение към членовете на
обществото, след като поеме поста.
Гласът на У. вече наистина започваше да го дразни. Както и
ограниченото му мислене, свеждащо се единствено до спазването на
правилата.
— О., трябва да…
— Затвори си проклетата уста! Срещите не ме интересуват.
— Добре — У. не повдигна повече въпроса, но неодобрението му
беше очевидно. — Къде искаш да бъдат елитните отряди?
— Според теб — къде? В центъра на града.
— Как да постъпят ако, докато се бият с братята, попаднат на
цивилни? Да ги заловят живи или да ги убият? И ще построим ли нов
център за въздействие?
— Не ме интересува.
— Но ние имаме нужда… — гласът на У. постепенно заглъхна.
Как щеше да я намери? Дали тя…
— О.?
О. погледна У., готов да избухне всеки момент.
— Какво?
Устните на У. мърдаха беззвучно известно време. Отваряха се.
Затваряха се.
— Нищо.
— Точно така. Не искам да слушам нищо повече. А сега слез от
пикапа и се заеми с нещо различно от това, да ми лазиш по нервите.
Натисна педала на газта в секундата, в която У. стъпи на земята. Но
не отиде далеч. Зави в алеята, водеща към къщата на съпругата му, с
намерението да я огледа.
В снега нямаше пресни следи. Вътре не светеше нито една лампа.
Беше пуста, необитаема.
«Дяволите да ги вземат тези Бета.»
О. обърна пикапа и потегли към центъра на града. Очите му бяха
сухи, сякаш в тях имаше песъчинки. Това вероятно се дължеше на
недоспиването, но нямаше намерение да хаби нощни часове, за да се
зарежда с енергия.
Господи… Ако не убиеше някого тази вечер, щеше да полудее.
>30.
Зейдист прекара деня в залата за тренировки. Налага боксовата круша
с голи ръце. Вдига тежести. Тича на пътеката за бягане. Отново вдига
тежести. Упражнява се с кинжала. Когато се върна в къщата, беше почти
четири часът и той бе готов да излезе на лов.
Спря се още щом влезе във фоайето. Нещо не бе наред. Огледа се.
Вдигна поглед към втория етаж. Ослуша се за странни шумове. Подуши
въздуха, но усети единствено миризмата на закуската, която сервираха в
трапезарията. Присъедини се към другите, все така убеден, че нещо не е
наред, но неспособен да определи какво точно. Завари братята седнали
около масата и смълчани, макар че Мери и Бет се хранеха и изглеждаха
спокойни и весели. Бела не се виждаше никъде.
Зейдист не се интересуваше кой знае колко от храната, но се отправи
към свободния стол до Вишъс. Седна. Усещаше тялото си сковано. Така
ставаше винаги след усилени тренировки.
— Преместен ли е вече онзи «Експлорър»? — попита.
— Все още не беше, когато дойдох тук. Ще проверя веднага щом се
нахраня. Не се тревожи. Компютърът ще проследи пътя му, дори аз да не
съм там. И ще го видим на екрана.
— Сигурен ли си?
Вишъс го изгледа студено.
— Да. Сигурен съм. Сам разработих програмата.
Зи кимна, после постави ръка под брадичката си и разкърши врата си