Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
желаеш. Мога да ти помогна, без да те нараня.
Сведе поглед към нея в очакване на отговора й, попаднал в мрежата
на нейната природа и собственото си желание.
>31.
Бъч беше напрегнат, когато съблече палтото си и се настани в
чакалнята на лекаря. Добре, че нощта току-що беше паднала и пациентите
от расата на вампирите още не бяха започнали да идват. Имаше нужда да
остане насаме за малко. Поне докато се съвземе.
Малката клиника се помещаваше на приземния етаж в къщата на
Хавърс. Което означаваше, че в този момент Бъч се намираше в една и
съща сграда със сестра му. Да… Мариса, жената, която желаеше като
никоя друга на планетата, беше под един и същи покрив с него.
Беше обсебен от нея, което бе нещо ново за него. Никога преди не
беше изпитвал такъв копнеж и не можеше да каже, че това му харесваше.
Чувствата му го измъчваха непрекъснато. Стягаха сърцето му.
Когато бе дошъл да я види през септември, а тя го бе отпратила, без
дори да се срещне с него, се беше заклел, че няма да я обезпокои отново.
И беше спазил обещанието си. Технически. Това, че непрестанно търсеше
поводи да минава с колата си край къщата й, не й причиняваше
неудобство. Защото тя не знаеше.
Той беше достоен за съжаление. Но докато Мариса не подозираше
колко е запленен от нея, можеше да се справи. Затова и бе така нервен
тази вечер. Не искаше тя да си помисли, че я преследва, ако го видеше
случайно тук. Все пак мъжът трябва да пази гордостта си. Поне за пред
другите.
Погледна часовника си. Бяха изминали само тринайсет минути, а му
се струваха цяла вечност. Предполагаше, че срещата с психиатъра ще
продължи час, така че стрелката на часовника му трябваше да направи
още четирийсет и седем придвижвания, преди да може да напъха момчето
обратно в автомобила и да отпрати оттук.
— Желаете ли чаша кафе? — попита женски глас.
Бъч вдигна поглед. Пред него стоеше сестра, облечена в бяла
униформа. Изглеждаше млада, особено като си играеше с ръкава си от
неудобство. И също така изпълнена с отчаяно желание да свърши нещо.
— Да, разбира се. Кафето ще ми се отрази добре.
На лицето й изгря широка усмивка и кучешките й зъби проблеснаха.
— Как го обичате?
— Черно. Благодаря.
Тихият шепот от стъпките й заглъхна надолу по коридора.
Бъч разкопча двуредното си сако и приведе тяло напред, облегнал
лакти на коленете си. Костюмът на «Валентино», с който бе облечен, беше
един от любимите му. Както и вратовръзката «Хермес», която стягаше
врата му. И обувките «Гучи» на краката му.
Макар и отхвърлен от Мариса, можеше да запази обичайния си добър
външен вид.
— Искаш ли да те упоя?
Бела фокусира поглед върху лицето на Зейдист, който се извисяваше
над нея. Черните му очи бяха така силно присвити, че образуваха две
цепнатини, а изпъкналите му скули бяха възхитително зачервени от
възбуда. Усещаше тежестта на тялото му върху своето и нуждата й отново
се събуждаше при мисълта за това, как се излива в нея. Беше почувствала
чудотворно облекчение още когато бе усетила приближаването на оргазма
му — първото от началото на симптомите преди два часа.
Но ето че неутолимата жажда за секс се бе върнала отново.
— Искаш ли да притъпя болката ти, като изключа съзнанието ти, Бела?
Може би щеше да е по-добре да й даде наркотик. Нощта щеше да се
окаже дълга. Беше й ясно, че оттук насетне желанието й само ще се
засилва. Беше ли справедливо да го моли да остане с нея?
Нещо меко погали нежно бузата й. Палецът му.
— Няма да те изоставя — увери я той. — Независимо колко ще
продължи и колко пъти ще трябва да бъда с теб. Ще ти служа, докато
свърши. И ще ти позволя да пиеш от мен. Няма да те изоставя.
Погледна лицето му и разбра, че това е единственият път, когато ще
бъдат заедно. Очите му изразяваха решимост. Виждаше го съвсем ясно.
Само една нощ.
Отдели се рязко от нея и протегна ръка към нощното шкафче.
Огромната му ерекция се издаваше напред. И точно когато взе
спринцовката, тя обхвана в длани твърдата му плът.
Той изстена и залитна, преди да се подпре с ръка на матрака.
— Искам теб — прошепна тя. — Не наркотик.
Той изпусна спринцовката на пода. Целуна я и разтвори бедрата й с
колене. Тя го поведе към утробата си и изпита триумфална радост, като го
усети да се движи в нея. Удоволствието й се издигна нагоре, понесено от
могъща вълна, а после се раздели на две — една част от нея искаше секс, а друга — вената му. Кучешките й зъби се удължиха. Не изпускаше от