Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
съм свикнал с болката — устните на Зи се извиха в ехидна усмивка. — За
мен болката е нещо познато, братко.
Фюри се замисли за това, как Бела бе отказала вената му.
— Не мислиш ли, че и тя има право на глас?
— Тя ще види предупредителната светлина. Не е глупава. Ни най-
малко — Зи се обърна и отново закрачи. После спря и каза, без да се
обърне: — Има и друга причина, поради която искам ти я вземеш ти.
— А тя поне разумна ли е?
— Трябва да бъдеш щастлив — Фюри спря да диша, докато Зейдист
продължаваше да говори тихо: — Твоят живот е безрадостен. И винаги е
бил такъв. Бела ще се грижи за теб и… Ще ти бъде добре. Искам това за
теб.
Преди Фюри да е успял да каже нещо, Зи го прекъсна.
— Помниш ли онази пещера, в която стояхме, след като ме измъкна
от килията? Двамата седяхме и чакахме слънцето да залезе.
— Да — отговори тихо Фюри и измери с поглед гърба на близнака си.
— Там миришеше като в ада. Помниш ли гниещата риба?
— Помня всичко.
— Знаеш ли, все още те виждам облегнал гръб на стената на
пещерата, с разрошена коса и мокри дрехи, изцапан с кръв. Изглеждаше
ужасно — Зи се засмя. Смехът му бе кратък и приличаше на лай. —Сигурен съм, че изглеждах по-добре от теб. Както и да е… Каза, че ако
можеш, ще вземеш болката ми.
— Така е.
Настъпи дълго мълчание. После от тялото на Зи полъхна студена
вълна и той хвърли поглед през рамо. Черните му очи бяха стъклени, а
лицето му бе тъмно като сенките в ада.
— Отдавна мина времето, когато болката ми можеше да бъде
облекчена. Но за теб има надежда. Така че вземи жената, която желаеш
толкова отчаяно. Вземи я и я убеди, вдъхни й малко здрав разум. Щях да я
изхвърля от стаята си, ако можех. Но тя просто не иска да си тръгне.
Зи се отдалечи, а стъпките от тежките му ботуши отекваха в
стоманените степи.
Часове по-късно Бела се разхождаше из стаите. Бе прекарала част от
нощта с Бет и Мери. Оценяваше приятелството им — то я караше да се
чувства добре. Но сега къщата бе тиха и смълчана, защото братята, както
и всички останали, си бяха легнали. Само тя и Бу бродеха наоколо, докато
денят бавно чезнеше. Котаракът като че ли знаеше, че има нужда от
компания.
Беше толкова изтощена, че едва се държеше на краката си. Цялото
тяло я болеше заради напрежението. Потрепна, сякаш през нея премина
ток, и предположи, че вероятно се разболява, макар да не й беше ясно как
бе възможно това. Беше при лесърите цели шест седмици, но едва ли
беше прихванала вирус от тях. А нито един от братята и техните жени не
бе болен. Може би всичко беше плод на емоциите й.
«Да. Надявай се.»
Зави зад ъгъла и спря. Беше се върнала в коридора със статуите.
Питаше се дали Зейдист не се е прибрал вече в стаята си.
И изпита разочарование, когато отвори вратата и видя, че го няма.
Осъзна, че е като пристрастена към него. Което не беше добре за нея, но пък не бе в състояние да му се противопостави.
— Време е за сън, Бу.
Котаракът измяука, като че ли да потвърди, че се отказва от
задълженията си на придружител, и заподскача надолу по коридора, тих
като падащ сняг и също толкова изящен.
Бела затвори вратата и точно тогава я обля поредната гореща вълна.
Съблече се и отиде да отвори прозореца, но разбира се, щорите бяха
спуснати — беше два часът следобед. Отчаяно копнееща да охлади кожата
си, тръгна към банята. Само Господ знаеше колко дълго бе стояла под
студената струя на душа. Но от това се почувства дори по-зле и когато
излезе, усещаше иглички по кожата си и главата й тежеше.
Загърна се в хавлия, отиде до леглото и оправи разбъркайте чаршафи
и завивки. Преди да си легне, хвърли поглед към телефона и си помисли, че трябва да се обади на брат си. Трябваше да се срещнат лице в лице, и
то скоро, защото благосклонността на Рот нямаше да трае още дълго. А
тъй като Рив никога не спеше, щеше да е буден.
През тялото й премина поредната гореща вълна и тя си помисли, че
сега не е моментът да говори с брат си. Щеше да изчака падането на
нощта и да му се обади, след като си почине. Щеше да си уреди среща с
него на някое неутрално обществено място. И да го убеди да се откаже от
замисленото.
Седна на ръба на матрака и усети странно напрежение между краката
си.
Помисли си, че е заради секса със Зейдист. Беше минало толкова
много време, откакто не бе имала връзка с мъж. А единственият й друг
любовник не беше така мъжествен. Нито се движеше по същия начин.
Спомни си близостта със Зейдист, изопнатото му и мрачно лице, твърдата му и силна възбуда, напрегнатото му тяло. Ехото от усещанията