Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Ритматистът
Ритматистът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритматистът

Электронная книга - «Ритматистът». Краткое содержание книги:

Обществото, в което живеят хората в този роман, е имало алтернативна история и целият познат свят изглежда различно — САЩ са Съединените острови, Европа е под властта на източноазиатската империя ДжоСеун, в Мексико управляват ацтеките…Това общество не само е организирано по различен начин, то също така живее доста по-различно от нас — всички уреди са механични и действат с пружини.Но не това е най-голямото различие. Хората трябва да се борят с един опасен неприятел, чиято природа не им е съвсем известна — тебеширчетата, най-опасни от които са дивите тебеширчета. Те са малки двуизмерни тебеширени фигурки, които обаче могат да убият всяко живо същество и които могат да бъдат победени единствено с помощта на ритматиката — отчасти наука, отчасти религия. Единствено хората с ритматически умения — нарисуваните от тях тебеширени линии буквално оживяват — могат да се преборят с дивите тебеширчета и да ги победят, като очертават свои защитни фигури и тебеширчета. Войната с дивите тебеширчета се води в Небраск и цялата подготовка на ритматистите е насочена към това — те да станат добри бойци, които да могат да удържат линията на фронта.Младият Джоел, ученик в престижния колеж Армедиус, изключително запален по ритматиката, макар и неритматист, е въвлечен в полицейско разследване в кампуса на учебното заведение. Заплашен от отстраняване заради слаб успех, той е решен да опита да стане ритматист — или поне да съумее да разбере защо от известно време насам изчезват ученици ритматисти. Привлечен за сътрудник в разследването от директора на колежа и от един от помагащите на полицията професори ритматисти, Джоел се оказва въвлечен в безмилостна битка с хитър и изключително умел противник. Ще успее ли да го разкрие и да спре престъпленията?Отговорът на този въпрос може да бъде намерен на страниците на наистина изключително добре написаната книга на Брандън Сандърсън — Ритматистът.Джоел погледна зле изтритата рисунка пред себе си. Беше остро и отчетливо напомняне кой е той всъщност. Нямаше значение колко упорито се опитва или учи, той никога няма да стане ритматист и да е способен да накара своите тебеширени линии да оживяват или да изчезват със силата на мисълта.Брандън Сандърсън е израснал в Линкълн, Небраска. Сега живее в Юта със съпругата и децата си и преподава творческо писане в университета Бригъм Янг. Завърши бестселъра на Робърт Джордан — сагата „Колелото на времето“. Занимателна задкулисна информация за всички книги на Сандърсън потърсете на www.brandonsanderson.com.
1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111
Перейти на страницу:

Скоро защитата им попадна под ударите на Мощни линии, които откъсваха парченца от еднорозите на Мелъди — и така доста я безпокояха — и пробиваха на места външните им кръгове. Учениците на Нализар бяха разбрали, че се налага да си проправят път с бой. За щастие Джоел беше укрепил защитата добре със Забранителни линии. Може би тези линии бяха твърде много. Мелъди все се блъскаше в тях и ругаеше.

Джоел трябваше да направи нещо. Учениците на Нализар в крайна сметка щяха да пробият.

— Готова ли си да се изфукаш? — попита той.

— Иска ли питане?

Джоел нарисува новата линия — кръстоската между Мощна и Забранителна линия. Нарекоха я Линия на Отменянето и той беше прекарал дълги часове да я упражнява. Беше по-силна от Мощната линия, но не прекалено.

Ала навярно щеше да се отрази силно на духа на съперниците. Мелъди повтори нарисуваното от Джоел и нейната линия се стрелна по земята, като при движението си удобно изтри синия тебешир на Джоел. Той я бе прицелил към един ученик, който не беше закрепил кръга си правилно, и не остана разочарован. Линията му се стовари върху кръга на злополучния ученик, откъсна го и го запрати на около метър от мястото му.

Това водеше до дисквалификация — ученикът все пак вече се намираше вън от собствения си кръг. Един съдия приближи и отведе момчето.

— Първият падна — съобщи Джоел и продължи да рисува.

* * *

Събралите се професори и официални лица от острова си мърмореха. Фич стоеше точно над Джоел и Мелъди и само гледаше. Гледаше как защитата им отблъсква десетки и десетки тебеширчета. Гледаше как поема удар след удар, но остава силна. Гледаше как изстрелите на Джоел — не твърде чести, но отлично разположени във времето — пердашат кръговете на съперниците.

Както гледаше, усети как нервността му бавно се заменя от гордост. Под него двама ученици се сражаваха с многобройни съперници и при това някак успяваха да побеждават. Кръговете на учениците на Нализар падаха един подир друг, пробити от внимателните изстрели на Джоел.

Мелъди се беше съсредоточила върху това да поддържа тебеширчетата. Джоел полагаше дадената линия, после търпеливо наблюдаваше, докато се появи разкритие във вълните на противника. Тогава привличаше вниманието на Мелъди и тя повтаряше неговата Линия на Отмяната, без дори да вдига поглед, доверявайки се на неговия прицел и умение.

Обикновено защитният кръг с двама души вътре беше лоша идея — два кръга един до друг биха свършили повече работа. Но сега, когато на полето имаше един неритматист, това беше съвсем разумно.

— Изумително — прошепна Йорк.

— Това трябва да е незаконно — настояваше професор Хач. — В един общ кръг?

Повечето от останалите се умълчаха. Не ги беше грижа дали е законно. Не, също като Фич, те гледаха и разбираха. Под тях имаше двама ученици, които не просто се дуелираха. Те се сражаваха. Те разбираха.

— Красиво е — прошепна Нализар, с което изненада Фич. Той очакваше младият професор да се ядоса. — Ще трябва да наблюдавам тези двамата много внимателно. Те са удивителни.

Фич отново загледа надолу. Изненадваше се от собственото си вълнение. Оцелявайки в обкръжението на отбора на Нализар, Джоел и Мелъди проваляха стратегията на противника. Учениците на Нализар трябваше да се бият на два фронта. Те бавно отстраняваха учениците, които бяха от външната страна на техния пръстен, но докато се справиха с тях, Джоел и Мелъди вече бяха съкратили числеността им наполовина.

Вече бяха шестима срещу двама. Дори и това би трябвало да е немислимо съотношение на силите.

Но не беше.

* * *

Джоел чу звънеца, преди да разбере какво значи това. Просто продължаваше да рисува, работеше по някои от външните кръгове, за да добави втори защитен бастион, понеже основните им кръгове едва не бяха пробити дузина пъти.

— Ей, Джоел — обади се Мелъди.

— А?

— Я гледай.

Джоел спря и вдигна глава. Цялото черно игрално поле беше празно, последната ученичка в червено се тътреше към изхода. Момичето стъпваше върху пробитите кръгове, минаваше между Забранителни линии, триеше нарисуваното.

Джоел примигна.

— Какво стана?

— Победихме, глупчо. Ох… ти очакваше ли го?

Джоел поклати глава.

— Хм. Добре тогава, май е време за малко драма! — тя скокна на крака, изписка от удоволствие и почна да скача нагоре-надолу и да крещи — Да, да, да!

Джоел се усмихна. Вдигна поглед и макар таванът да беше оцветен, рече си, че може да зърне червения кител на Нализар. Професорът стоеше, приковал поглед в Джоел.

Наблюдавам те, сякаш казваше стойката на професора.

Тъкмо тогава втрещената публика избухна в движение и шум — някои викаха, други търчаха надолу към арената.

1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)