Ритматистът

За беля външната му защита беше почти изядена. Така нямаше да устои още дълго.

Джоел даде на Мелъди толкова време, колкото се осмели. После се провикна.

— Ей, Хардинг!

Инспекторът се обърна.

— Преди две нощи опитахте да ме убиете. Сега е Вашият шанс. Защото ако не успеете, ще доведа помощ и… — той прекъсна с вик. Очевидно Хардинг не се нуждаеше от насърчаване, понеже поне една трета от неговите тебеширчета плъпнаха през фоайето към Джоел и Мелъди и пооблекчиха натиска върху обсадения Фич.

Джоел се обърна и хукна. Мелъди беше рисувала бързо и макар линиите ѝ да не бяха съвършено прави, щяха да свършат работа. Джоел влезе в направения от нея дълъг тебеширен коридор — със Забранителни линии от двете страни — и тръгна през късия лабиринт.

Както и очакваше, тебеширчетата се завтекоха подире му. Можеха да се доберат до Мелъди, ако знаеха, че начертаният от Джоел участък няма ритматически свойства. Но, както и по-рано, тебеширчетата се заблудиха от фалшивите линии досущ като хора. Поне в началото.

Джоел изхвърча от отвора на лабиринта.

— Затвори го!

Мелъди затвори и блокира тебеширчетата вътре. Нещата незабавно се обърнаха и тръгнаха да се измъкват от предния край на лабиринта.

— Хайде! — рече Джоел и хукна с Мелъди. Надбягаха тебеширчетата, които трябваше да си проправят път през завоите на лабиринта. Двете деца минаха през отвора с неритматическата линия на Джоел и после Мелъди я затвори.

Тя се изправи с пъшкане. Тебеширчетата вътре се тресяха ядно. Почнаха да атакуват стените.

Джоел се обърна.

— Мелъди!

Друга група тебеширчета се беше откъснала от професор Фич и се насочваше към тях.

Мелъди изписка и начерта линия през коридора и отдолу на стената, за да защити себе си и Джоел.

Отново бяха затворени. Хардинг остави втората вълна тебеширчета да дъвчат линията, която отделяше двете деца от битката.

— Само толкова можем да направим, професоре! — извика Джоел. После по-тихо додаде — Хайде…

Фич рисуваше с пълна съсредоточеност. Всеки път, когато сякаш щеше да отстъпи, вдигаше поглед към Джоел и Мелъди, обкръжени от тебеширчетата. На лицето му се изписваше повече решителност и той продължаваше работата си.

Хардинг-Драскачът изръмжа и почна да обстрелва Фич с подобрените си Мощни линии. Професорът правеше съвършени Забранителни линии, които не само спираха, но и отклоняваха Мощните линии.

Джоел наблюдаваше и дишаше учестено. Мелъди укрепяваше защитата чрез нови линии на местата, където тебеширчетата скоро щяха да пробият.

— Хайде… — повтори Джоел. — Можете да го направите.

Фич работеше трескаво, рисуваше с две ръце. Защитата му беше съвършена — примамваше тебеширчетата към слабите места и после ги затваряше с Отбранителни линии.

После се усмихна, пресегна се и направи една назъбена Мощна линия като тези на Хардинг.

Тя се стрелна през помещението, удари изненадания инспектор и го отблъсна. Хардинг падна и изстена. С пъшкане се изправи, начерта отбранителен кръг около себе си и добави Забранителна линия пред него.