Ритматистът

Надраска някакъв получовек-полугущер и го прикрепи към свързваща точка, преди да продължи нататък.

— Спри — каза Мелъди. — Ти наричаш това тебеширче?

— Е…

— Това ходещ морков ли е?

— Това е човек-гущер! — обясни Джоел, докато чертаеше на другата страна и поправяше пробита окръжност.

— Добре, все едно. Виж сега, остави тебеширчетата на мен, става ли? Просто поставяй кръстчета там, където ги искаш, и аз ще ги направя да съответстват на положението.

— Няма да рисуваш еднорози, нали? — попита Джоел, обърнат с гръб към нея, докато чертаеше.

— Че какво им е на еднорозите? — запита тя иззад него; тебеширът ѝ скърцаше по пода. — Те са благородни и…

— Те са благородни и невероятно момичешки животни — изрече Джоел. — Налага се да мисля и за мъжката си репутация.

— О, я стига — прекъсна го тя. — Ще работиш с еднорозите, може би и с неколцина хора-цветя и един-два пегаса, и ще ти хареса. Иначе отивай да си чертаеш собствените окръжности и много ти благодаря.

Джоел се усмихна и нервността му понамаля. Очертаването на линиите му идваше отвътре. Беше го упражнявал толкова много — първо с баща си, после сам в стаята, най-накрая с професор Фич. Просто прокарваше линиите там, където чувстваше, че е правилно.

Първи се появиха вълните от тебеширчета — изненадващо много на брой. Вдигна за кратко поглед и видя как учениците на Нализар, изпреварили останалите в подготовката за дуели, вече бяха отстранили някои от участниците. Бързото и нападателно чертане им беше осигурило преимущество в първата част на Мелето. Щеше да им навреди с напредването на времето.

Джоел и Мелъди, заедно с още трима-четирима нещастни ученици, бяха точно в средата на пода. Обкръжени бяха в пръстен от отбора на Нализар. Явно планът им щеше да бъде да елиминират хората в центъра и после да се сражават с другите по периметрите.

Какви са плановете Ви за тези ученици, Нализар? — запита се Джоел. — На какви ли лъжи ги учите?

Той стисна зъби — диспозицията беше отлична за учениците на Нализар, но ужасна за Джоел и Мелъди. И двамата бяха заобиколени от обръч противници.

Огромни вълни тебеширчета заляха Джоел и Мелъди. Но Мелъди вече бе подготвила цяла дузина еднорози. Това беше една от прекрасните страни на защитата на Ийстън — голяма окръжност с девет свързващи точки, всяка с привързан към нея по-малък кръг. На теория всеки от по-малките кръгове можеше да задържи до пет привързани тебеширчета.

С Мелъди в отбора това си беше явно предимство. Малките ѝ еднорози лудуваха по твърде непристоен според Джоел начин, но го вършеха, дори когато разкъсваха вражеските тролове, дракони, рицари и петна. Тебеширчетата на Нализар нямаха шанс. Докато осакатените им тела образуваха купчина, Мелъди добави още два еднорога към отбраната си.