Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Шугър отпуска брадичка върху кокалчетата на пръстите, с които стиска писалката. На страницата между облечените й в коприна лакти свети мокро от мастило недовършено изречение. Героинята на романа току-що е прерязала гърлото на някакъв мъж. Проблемът е как по-точно би протекла кръвта. „Тече“ е прекалено мека дума; „плисва“ предполага известна небрежност; „руква“ отпада, защото е употребила думата в друг контекст преди няколко реда. Ако напише „лее се“, излиза, че мъжът има някакъв контрол върху положението, а случаят съвсем определено не е такъв; „процежда се“ е много слабо и неподходящо за ожесточението, с което жената е посегнала върху него. Шугър притваря очи и наблюдава ярката сцена, която се разиграва в съзнанието й — как кръвта тече от прерязаната шия. Когато чува предупредителното издрънчаване на звънеца, тя подскача изненадано.
Оглежда набързо спалнята си. Всичко е спретнато и подредено. Писанията й са скрити, с изключение на този единствен лист на бюрото.
„Бълва“ написва Шугър, озарена от закъснялото провидение с думата, от която се нуждае. Връхчето на писеца е засъхнало и думата е написана с петна и почти нечетливо, но ще я поправи по-късно. А сега да пъхне бързо листа в гардероба! Ще остане време и да се изпикае набързо и веднага да изпразни нощното гърне през прозореца; вече е забелязала, че господин Хънт реагира с раздразнение на неприятни миризми.
Часове, много часове по-късно Уилям Ракъм се буди от дълбок сън без сънища в топло и ароматно легло. Той е доволен и отпуснат, макар и в първоначалното замайване да не може да разбере къде точно се намира и кое време на денонощието е. Над главата му, през тънкия плат на завесите, се процежда светлина на газена лампа. През прозореца се вижда само пълен мрак. Шумолене на хартия му подсказва, че не е сам в стаята.
— Какво, по дяволите… — мърмори той.
До него в леглото има друго тяло. Той вдига глава и вижда Шугър, облегната на възглавниците, която чете „Лондон Джърнъл“. Облечена е в нощна риза, по пръстите й има мастилени петна, но иначе изглежда точно така, както когато я видя, преди да заспи.
— Колко е часът?
Тя се навежда от леглото, отвивайки тялото си. Лющещите се шарки на ихтиозата изпъстрят задника й като следи от бичуване, но се редят в съвършена симетрия, сякаш я е бил някой обезумял естет.
Тя се търкулва обратно към него и му подава жилетката, от чийто зинал джоб виси верижката на часовника.
— Боже мили! — възкликва той, когато го поглежда. — Десет часът! Вечерта!
Шугър се нацупва и го погалва по бузата със своята люспеста, изпоцапана с мастило ръка.
— Работиш прекалено много — гука тя. — Там е проблемът — не си почиваш достатъчно.
Ракъм примигва замаяно и прокарва пръсти през косата си, стреснат за миг (преди да се ориентира в спомените си), когато открива колко малко е останало от нея.
— Аз… аз трябва да си отида у дома — казва той.
Шугър повдига единия си дълъг, гол крак и отпуска стъпало на коляното на другия, за да му покаже влажния процеп между бедрата си.
— Надявам се — казва тя усмихнато, — че това тук е твоят втори дом.
В дома на семейство Ракъм часовниците отброяват единайсет удара. Всички са си легнали, с изключение на няколко прислужници, които все още чистят останките от мръсотия и стърготини — следи от работата на майсторите. Тази неделя в къщата беше много шумно, но най-сетне се е възцарило спокойствие.
Агнес Ракъм седи в леглото си. Стаята тъне в мрак, като изключим квадратното отражение на лунната светлина, което пада през прозореца и покрива коленете й като светла драперия. Агнес се чуди дали Бог не се гневи. Ако това е така, тя се надява Той да се гневи на Уилям, а не на нея. Ако беше осъзнала по-рано, че е неделя, щеше да се постарае повече да не върши нищо, или поне почти нищо.