Проклятието на краля

Отначало се оказвам права: никой не може да откъсне очи от нашата принцеса. Поетичната драма има огромен успех, а принцесата и седем дами се показват от рисувания декор, за да танцуват с осем маскирани рицари, тя е в центъра на всеобщото внимание, окичена със скъпоценности и безупречно обучена. Когато поетичната драма приключва, френският посланик я моли за честта да танцува с него. Тя заема мястото си начело на групата, а в другия край на стаята баща ѝ се подрежда в редицата с партньорката си. Моята приятелка, кралицата, наблюдава усмихнато това изключително важно тържество, докато съпругът ѝ танцува ръка за ръка с незначителната Ан Болейн, обърнал глава към нея, приковал очи в оживеното ѝ лице.

Чакам сигнала дамите да се оттеглят, но танците продължават до късно през нощта. Едва след полунощ кралицата се надига от стола си под балдахина и прави реверанс на краля. Той ѝ се покланя много почтително. Взема ръката ѝ и я целува по двете бузи. Дамите ѝ и аз се надигаме от столчетата си, други неохотно се откъсват от танците и се приготвяме да си тръгнем.

Кралицата казва: „Лека нощ, Бог да ви благослови“, и се усмихва на съпруга си. Дъщеря ѝ, принцеса Мери, идва да застане зад нея; Мери Брандън, вдовстващата кралица на Франция, идва зад нея. Следвам ги, всички придворни дами по ред на старшинството, всички сме готови за тръгване — но Ан Болейн не се е помръднала.

За миг изпитвам ужасно смущение: тя е допуснала грешка, и ще е по-добре аз, или някой друг, да я прикрие. Не е забелязала, че си тръгваме, и ще изглежда като глупачка, подтичвайки зад нас, когато кралицата се оттегли. Няма голямо значение, но е недодялано и глупаво от нейна страна да проявява небрежност към утвърдените от времето дворцови ритуали. Пристъпвам напред да я хвана под ръка, да направя реверанс на кралицата и бързо да дръпна Ан сред дамите, да направя на тази млада жена услугата да си затворя очите, преди да е изпаднала в неловко положение заради грешката си. Но после забелязвам нещо в начина, по който накланя главата си и предизвикателната ѝ блестяща усмивка, и се поколебавам.

Тя стои заобиколена от най-красивите мъже в двора, център на внимание в прекрасната сводеста зала, с тъмнокоса глава, увенчана от френска шапчица в наситено алено, обшита с рубини и златна нишка. Не изглежда неуместно, не изглежда посрамена, както би трябвало, придворна дама, забравила мястото си. Вместо това изражението ѝ е тържествуващо. Прави лек реверанс, разпервайки широко червената си кадифена рокля, и не бърза да се присъедини към свитата на кралицата, както е редно да стори.