Проклятието на краля

— Това се случи за първи път — обяснява Артур. — Никога преди не е оставала след другите. Да, тя е с него през цялото време, ходи сама в покоите му, излизат на езда само двамата, докато ние, останалите, ги следваме отзад, седят заедно и разговарят, или играят комар, или свирят и пеят — той прави почти комична гримаса. — Почитаема майко, те четат книги по теология заедно! Що за прелъстяване е това? Но тя винаги преди е била дискретна, винаги се е държала като всички други. Никога не е оставала така след другите.

— Тогава защо сега? — питам настойчиво. — Пред френския посланик, и всички?

При този въпрос Монтагю кимва. Той е по-наясно с политиката от брат си. Артур вижда всичко, защото е почти неразделен с краля, той е един от групата на близките му приятели, които ходят навсякъде заедно, Монтагю разбира по-добре какво означава това.

— Може ли именно това да е причината? Защото празнувахме годежа, с който принцеса Мери встъпва във френската кралска фамилия — предполага той. — Ан поддържа французите, прекарала е години във френския двор. Тя помогна да се осъществи това, и те го знаят. Хенри не възнамерява да се сприятелява отново с испанците, те ще бъдат наши врагове. Кралицата — Бог да я благослови — принадлежи към страната на врага. Той се чувства свободен да я оскърбява. Ан показва, че нейната политика е тази, която ще възтържествува.

— Каква полза носи това на краля? — питам ядосано. — Като обижда кралицата пред целия двор, тя не постига нищо друго, освен да я наскърбява и да компрометира себе си. А онази млада жена се изсмя, докато си тръгвахме, чух я.

— Ако това му печели благоволението на Дамата, той ще го направи — изтъква Артур. — Извън себе си е. Готов е на всичко.

— Как я нарече?

— Нарекох я Дамата. Така я наричат много от тях.

Идва ми да изругая като коняр от гняв.

— Със сигурност не могат да я наричат „Ваша светлост“ — казвам остро. — Или „Ваше благородие“. Тя е само една дъщеря на обикновен рицар. Не беше достатъчно добра за Хенри Пърси.

— Тя харесва всичко, което я кара да изглежда различна — продължава Артур. — Обича да привлича вниманието. Харесва ѝ кралят да ѝ оказва публично внимание. Изпитва ужас, че всички ще я приемат просто за поредната негова блудница, също като сестра ѝ, като всички останали. Кара го непрекъснато да ѝ обещава, че това ще бъде различно. Не смята да бъде втора Беси, не смята да бъде втора Мери. Не възнамерява да е поредната перачка, или френската блудница Жана. Трябва да бъде специална, трябва да бъде различна. Всички трябва да видят, че е различна.

— Водещата кобила във впряга — казвам вулгарно.

Монтагю ме поглежда.

— Не — казва той. — Трябва да видите това, почитаема майко. Важно е. Тя е нещо повече от последното му развлечение.

— Какво повече може да бъде? — настоявам нетърпеливо.

— Ако кралицата умре…

— Да не дава Господ — казвам на мига, като се прекръствам.

— Или да кажем: ако кралицата се оттегли, за да се отдаде на религията.