Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Засега неин възпитател е доктор Ричард Федърстън, избран от майка ѝ, човек, който ми допада веднага. Той е висок, с кестенява коса, и има бърз ум. Преподава латински на Мери чрез класическите автори и преводи на Библията, но освен това съчинява за нея глупави рими и весели стихчета. Мисля си, че предаността му към майка ѝ — която никога не споменаваме — е напълно непоклатима.
Принцеса Мери е момиче, което обича страстно. Тя се смята сгодена за братовчед си Карл Испански, и забожда на всяка своя рокля брошка с надпис „Императорът“. Майка ѝ е насърчила тази привързаност, и ѝ е говорила за него; но това лято научаваме, че годежът ѝ ще бъде разтрогнат и че вместо това тя ще встъпи чрез брак във френското кралско семейство.
Лично ѝ съобщавам новината, а тя побягва и се заключва в стаята си. Тя е принцеса — знае, че е безсмислено да се оплаква. Но слага диамантената брошка на дъното на кутията си с бижута и се цупи няколко дни.
Разбира се, аз ѝ съчувствам. Тя е на девет години и си мисли, че сърцето ѝ е разбито. Реша с четка прекрасната ѝ дълга червеникавокафява коса, докато тя гледа бледото си лице в огледалото и споделя как си мисли, че никога повече няма да бъде щастлива. Не съм изненадана, че годежът ѝ е разтрогнат, но съм искрено шокирана, когато получаваме писмо от кардинала и научаваме, че кралят е решил да я омъжи за човек, достатъчно стар да ѝ бъде баща, прословутият с разпуснатия си живот, овдовял крал на Франция. Тя храни неприязън към него поради тези три основателни причини, а мой дълг е да ѝ кажа, че като принцеса на Англия тя трябва да приеме да служи на страната си със своя брак, и че в това, както и във всичко друго, трябва да се подчини на баща си и че той има пълното право да я изпрати там, където мисли, че е най-подходящо.
— Ами ако майка ми е на друго мнение? — пита ме тя с блеснали от гняв тъмни очи.
Не си позволявам да се усмихна. Тя се изправя в цял ръст, внушителните си метър и двайсет, горда като испанска кралица.
— Тогава майка ви и баща ви трябва да постигнат съгласие — казвам спокойно. — А вие не бихте била добра дъщеря, ако си позволите да ги съдите или да вземете страна.
— Е, аз няма да го харесам — заявява тя упорито.
— Ще го обичате и почитате като добра и покорна съпруга — казвам ѝ. — Никой не изисква от вас да го харесвате.
Бързият ѝ ум схваща хумора в тази забележка и тя ме възнаграждава с изблик на непринуден смях.
— О, лейди Маргарет! Как само го казахте!
— Освен това вероятно ще започнете да го харесвате — казвам утешително, като я придърпвам да седне до мен, за да може да облегне глава на рамото ми. — Щом се омъжите за един мъж и имате деца, и управлявате земите си заедно, ще откриете у него всевъзможни качества, на които се възхищавате. И ако той е мил с вас и добър баща на децата ви, тогава ще започнете да го обичате и харесвате.
— Не винаги — изтъква тя. — Леля ми Маргарет, вдовстващата кралица на Шотландия, насочи оръдията на замъка си срещу собствения си съпруг, и се опитва да убеди папата да ѝ даде развод.
— Тя много греши, че постъпва така — заявявам. — Божия воля е една жена да се подчинява на съпруга си, Бог е наредил, че единствено смъртта може да сложи край на брака им. И баща ви сам ѝ каза това.
— Тогава може би да е по-добре да се омъжиш по любов? — пита настойчиво тя. — Баща ми, кралят, се оженил за майка ми по любов.
— Така е — съгласявам се. — И беше прекрасно, като вълшебна приказка. Но не всички можем да имаме живот като вълшебна приказка. На повечето от нас не се случва. Майка ви беше много благословена, че кралят я избра, а за него беше чест да спечели любовта ѝ.
— Тогава защо той се сближава с други дами? — пита ме Мери, с глас, снижен до шепот, макар че сме съвсем сами в личната ми стая. — Защо се случва това, лейди Маргарет?
— Какво сте чули?
— Видях с очите си — казва тя. — Неговата фаворитка, Мери Кери. Виждам и сина му, момчето на Беси Блаунт, в двора. Направиха го херцог, той е херцог на Ричмънд и херцог на Съмърсет. На никой друг в Англия не е оказана такава чест. Това е твърде голяма чест за момче, родено от жена като Беси. Твърде голяма чест е за едно противно малко момче като него.
— Мъжете, дори кралете, може би най-вече кралете, могат да обичат със свободно сърце, дори след женитбата си — казвам. Гледам я в откритото, озадачено лице, и ми е омразна истината, която казвам. — Като крал баща ви може да върши, каквото му е угодно, това е негово право. Съпругата на един крал, макар самата тя да е кралица, не му се оплаква, не се оплаква на други. Тези неща не са важни, те не променят нищо. Тя дава на всички да разберат ясно, че това не е важно. Колкото и момичета да има, тя си остава негова съпруга. Майка ви все още е кралицата, независимо колко такива като Беси и Мери танцуват в двора или я следват на влизане в покоите ѝ. Те изобщо не я смущават. Не е нужно да смущават и вас.