Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— А малкият двоен херцог? — пита тя заядливо.
Тъй като не зная какво има предвид кралят, създавайки такова почетно положение, не смея да изкажа мнение.
— Вие си оставате принцесата — казвам. — Каквото и да се случи, кралицата си остава кралица.
Тя не изглежда убедена, а на мен не ми се иска да кажа на тази млада принцеса, че една жена, била тя и принцеса, е слугиня на баща си и робиня на своя съпруг.
— Знаете, че един съпруг, който и да е съпруг, е поставен от Самия Бог да властва над съпругата си.
Тя кимва.
— Разбира се.
— Той трябва да постъпва така, както му е угодно. Ако изложи на опасност безсмъртната си душа, една добра съпруга може да го предупреди. Но не може да се опитва да поеме ръководната роля. Тя трябва да живее така, както желае той. Това е неин дълг като съпруга и жена.
— Но тя може да възразява…
— Би могла — признавам. — Но той не може да я остави, не може да се отрече от брака си, не може да напусне леглото ѝ, не може да отрече титлата ѝ на кралица. Може да танцува и да свири, и да посвещава поезия на някое хубаво момиче, но това не променя нищо. Може да удостоява един незаконен син с почести и да го обича, но това не променя нищо за законното дете от брака му. Една кралица е кралица до смъртта си. Една принцеса има по рождение право на коронката си, и никой не може да ѝ я отнеме. Една съпруга е съпруга до смъртта си. Всичко друго е просто развлечение и суета.
Тя е мъдро момиче, тази малка принцеса; защото от този момент нататък вече не говорим за това, а когато пратениците от майка ѝ в Лондон носят клюки в кухнята, че момичето Болейн е родило дете на краля, и този път момче, и този път на име Хенри, нареждам никой да не повтаря историята в близост до принцесата, и казвам на снаха си Констанс, че лично ще я пребия от бой, ако разбера, че е допуснала нещо да бъде казано така, че Мери да го чуе.
Снаха ми знае, че няма защо да се бои от гнева ми, както е наясно, че я обичам твърде много, за да ѝ вдигна ръка. Но внимава принцесата да не научи нищо за бебето, което носи името Хенри Кери, или за новия флирт, който баща ѝ е започнал на мястото на стария.
Под моите грижи принцесата не научава нищо повече, дори когато посещаваме двора в Уестминстър и Гринич за Коледа всяка година, нито дори когато кралят нарежда да организираме двор за принцесата в двореца Ричмънд. Ръководя дамите така, сякаш съм най-строгата игуменка в кралството, и около принцесата не се клюкарства, макар че кралският двор е извън себе си от любопитство заради новото увлечение на краля. Изглежда, че Ан Болейн е заела мястото на сестра си в благоразположението му, но все още не и в леглото му.
Дворецът Гринич, Лондон
Май 1527 г.
Наредено ми е да доведа принцесата в двора, за да отпразнуваме годежа ѝ с представител на династията Валоа. Тя ще се омъжи или за френския крал, или за втория му син — малко момче на седем години, Орлеанският херцог, очевидно напълно неорганизиран и неточен план. Пристигаме в двора и Мери хуква към покоите на майка си, докато аз тичам зад нея, умолявайки я да върви с достойнство, като принцеса.
Това едва ли има значение. Кралицата скача от трона си в залата за аудиенции, за да прегърне дъщеря си, и ме хваща за ръка, за да въведе и двете ни в личната си стая, така че да можем да бъбрим, да възклицаваме и да се възхищаваме една на друга, без да ни гледат сто души.
В мига, в който вратата се затваря зад нас и майка и дъщеря са си разменили няколко забързано изречени въпроси и отговори, ведростта бавно се отдръпва от лицето на кралицата, и аз виждам, че Катерина е уморена. Сините ѝ очи още блестят от радост, че вижда дъщеря си; но кожата под тях е кафява и покрита с петна, а лицето ѝ е уморено и бледо. Около деколтето на роклята ѝ виждам издайнически обрив и предполагам, че носи власеница под скъпите си дрехи, сякаш животът ѝ сам по себе си не е достатъчно тежък.
Разбирам веднага, че тя скърби, задето скъпоценната ѝ дъщеря ще бъде изпратена във Франция като залог за съюз срещу собствения ѝ племенник, Карл Испански, и че вини себе си за това, както и за всичко друго, което ще сполети Англия като страна без наследник. Бремето да бъде испанска принцеса и английска кралица я притиска с тежестта си. Поведението на нейния племенник Карл е направило живота ѝ в Англия далеч по-ужасен от преди. Той даваше на краля обещание след обещание, а после ги наруши, сякаш Хенри не е човек, който опасно бързо се обижда при всяка заплаха за достойнството си, сякаш той не е достатъчно себичен, за да накаже съпругата си за събития далеч отвъд нейния контрол.