Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Кралят не казва нищо затова бавно, болезнено рухване на надеждите му, но благоволението, показвано към незаконородения син на Беси Блаунт, малкия Хенри Фицрой, и почестите, с които е отрупван, напомнят на всички, че кралицата е преминала детеродната възраст и че, макар да имаме красиво малко момче от рода на Тюдорите, което гостува в двора, тича надолу по галериите и вика да оседлаят коня му в конюшните, то не е износено от нея, а сега никой и не очаква нещо повече от нея.
Мария де Салинас, графиня Уилоуби, най-преданата приятелка на кралицата, е тази, която ми казва тихо:
— Не мисля, че е особено разстроена от тази френска женитба. Опасяваше се от нещо далеч по-лошо.
— Та какво би могло да е по-лошо за нея? — питам.
Разхождаме се заедно край реката, тъй като кралят е поискал регата с гребни лодки и лодкарите, които понякога превозват и пътници от единия на другия бряг, се състезават срещу благородниците от двора. Всички са предрешени като войници или водни духове, и гледката е красива. Мога да различа кой отбор е на благородниците и кой — на лодкарите единствено по очебийния факт, че лодкарите печелят всяка гонка, а смеещите се придворни на Хенри рухват върху веслата си и признават, че това е по-трудна работа, отколкото изглежда.
— Тя се бои, че кралят може да нареди на принцеса Мери да се омъжи за Хенри Фицрой — казва тя, и гледа как усмивката се отдръпва от лицето ми. Обръщам се с лице към нея и стисвам ръката ѝ, тъй като се боя, че ще припадна.
— Какво? — Казвам си, че сигурно съм я разбрала погрешно.
Тя кимва.
— Вярно е. Има план принцеса Мери да се омъжи за херцога на Ричмънд, незаконородения.
— Това е отвратителна шега — казвам.
Спокойният ѝ поглед ми подсказва, че не е шега.
— Защо бихте казали такова нещо?
— Защото е вярно.
Оглеждам се наоколо. Никой не е достатъчно близо, за да ни чуе, но все пак придърпвам ръката ѝ в сгъвката на лакътя си и ние се отдалечаваме от речния бряг, където дамите насърчават с викове фаворитите си, в тишината на тучната зелена градина.
— Кралят никога не би измислил нещо толкова нелепо.
— Разбира се, че не. Втълпил му го е кардиналът. Но сега кралят също обмисля това.
Поглеждам я, онемяла от ужас пред чутото.
— Това е лудост.
— Това е единственият начин, по който той може да постави сина си на трона на Англия, без да лиши дъщеря си от короната. Само по този начин хората биха приели Хенри Фицрой като наследник на своя баща. Принцеса Мери става кралица на Англия, със съпруг от династията на Тюдорите до нея.
— Те са наполовина брат и сестра, това наистина е ужасно.
— Така мислим ние. Така би мислил един нормален баща. Но това е кралят, който мисли кой ще наследи трона му. Би направил всичко, за да задържи Тюдорите на трона. Една принцеса не би успяла да задържи трона на Англия. А той би могъл да вземе разрешение от папата за такъв брак.
— Папата никога не би се съгласил.
— Всъщност, папата би се съгласил. Кардиналът ще го уреди.
— Кардиналът има толкова голямо влияние?
— Някои казват, че той ще бъде следващият папа.
— Кралицата никога не би се съгласила.
— Да — казва Мария внимателно, сякаш най-накрая съм проумяла онова, което през цялото време се е опитвала да каже. — Именно. Това е най-лошото. Това е най-лошото, което би могло да се случи. Кралицата никога не би приела такова нещо. По-скоро ще умре, отколкото да види дъщеря си опозорена. Кралицата ще се бори срещу това. А какво мислите, че ще стане, ако тя се противопостави на волята на краля? Какво мислите, че ще стане с нея, ако защити дъщеря си, противопоставяйки се на заповедта на съпруга си? Какво мислите, че ще направи той? Как се държи той напоследък, ако някой му противоречи?
Поглеждам бледото ѝ лице и се сещам за братовчед си, Бъкингамския херцог, който положи глава на дръвника само заради няколко необмислени думи в тайната на изповедалнята.
— Ако тя му се противопостави, нима той ще нарече това държавна измяна? — питам се.
— Да — казва тя. — И това е причината да се радвам, че кралят иска да омъжи дъщеря си за най-големия ни враг, краля на Франция. Защото за нея се готвеше нещо още по-лошо.
Синът ми Артур, сър Артур, както с наслада си напомням да го наричам, гребе в регатата и изпреварва четири други лодки, пристигайки втори след един мускулест лодкар, чиито ръце напомнят на бутове шунка. Синът ми Монтагю се обзалага на речния бряг и печели кесия злато от самия крал. Веселият, шумен кралски двор приключва деня с битка на лодки, в която баржата на краля предвожда нападението срещу малка флотилия от ладии. Ан Болейн си присвоява ролята на символна фигура, застанала на носа на кралската лодка, като насочва прицела на хората в баржите, които размахват кофи. Всички се измокрят до кости, а смеещият се крал помага на Ан да излезе от лодката и я задържа край себе си, докато всички вървим обратно към двореца.