Проклятието на краля

В същия замък, където Катерина и Артур живяха като страстно влюбени, не казвам на никого нищо за любовта, която споделяха, или за обещанието, което той изтръгна от нея — че ако той умре, тя въпреки това трябва да стане кралица на Англия и да има дъщеря на име Мери. Не казвам нищо за лъжата, която се заклех да подкрепя. Отхвърлям я от себе си, сякаш е толкова отдавнашна тайна, че дори не мога да си я спомня. Тайният ми страх е, че някой, рано или късно, може би кардиналът, може би Томас Мор, или новият служител на кардинала, Томас Кромуел, още един човек с незначителен произход, ще ме попита дали Артур и Катерина са живели като мъж и жена. Моля се, ако продължа да се уча да забравям, да успея да кажа честно, че никога не съм знаела, а сега не мога да си спомня.

Лятната горещина идва и носи със себе си избухване на потната болест, и кралицата повиква принцесата да се присъедини към нея и краля, за да пътуват из провинцията, далече от Лондон. Отново ще живеят отделно и уединено, докато страната страда.

— Ще се присъедините към тях в Сейнт Олбънс — казвам на принцеса Мери. — Ще ви заведа там и ще отида в собствения си дом. Предполагам, че ще прекарате лятото с тях.

— С кого още? — пита тя неспокойно. — Кой друг ще бъде там?

Бедното дете, помислям си. Значи знае. Въпреки щита, който издигнах около нея, тя знае, че Ан Болейн ходи навсякъде с краля. Мълчанието ѝ по този въпрос не се дължи на невежество, а на дискретност. Но аз имам добри вести за нея, и тя забелязва леката ми, тържествуваща усмивка.

— Уви — казвам, забавяйки се малко, а нейните очи блесват и тя се усмихва лъчезарно в отговор. — Уви, чувам, че мнозина от двора са болни. Кардиналът се е оттеглил у дома с лекаря си, а Ан Болейн е отишла в Хивър. Така че свитата ще бъде съвсем малка. Вероятно ще бъдете само с баща си и майка си и може би с още един-двама служители. Томас Мор, който е така добър да помага на баща ви, Мария де Салинас с майка ви.