Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
Той включи чистачките и запали двигателя.
— Тук има много католици — добави той. — Нещата обаче се променят. Ирландия се модернизира. Появиха се доста предприятия за високи технологии, привлечени от ниските социални осигуровки и данъци — в нашия регион имаме „Рош“ и „Лили“. И естествено „Майкрософт“, всички тукашни младежи мечтаят да работят в „Майкрософт“. Все по-малко хора ходят на църква, сексуалната свобода е доста по-голяма, отколкото преди няколко години, има все повече дискотеки и антидепресанти. С една дума, класически сценарий…
Отново минаваха покрай езерото. Слънцето изпълзя от мъглата и водата заискри с всички цветове на дъгата.
— Въпреки това католицизмът тук все още има голямо влияние — продължаваше Уолкот. — Така например по-голямата част от техническия персонал в центъра са католици. Това ни най-малко не помага на отношенията ми с тях. Те са коректни, любезни, но гледат на мен като на чужденец, с когото не може да се разговаря откровено.
Слънцето окончателно излезе от мъглата, а около него се образува съвършен бял кръг; показа се окъпаното в светлина езеро. На хоризонта се наслагваха планинските хребети на Туелв Бенс в постепенно бледнеещо сиво, като видени насън пейзажи. Двамата мълчаха. Едва на влизане в Голуей Уолкот отново заговори:
— Аз си останах атеист, но разбирам тукашните католици. В тази страна има нещо особено. Всичко тук постоянно трепти, тревата по ливадите и водната повърхност, сякаш всичко говори за нечие присъствие. Светлината е мека и подвижна и напомня изменчива материя. Сам ще се убедите. Тук и небето е живо.
6
Нае квартира недалеч от Клифдън, на „Скай Роуд“, в бившата сграда на бреговата охрана, чиито помещения бяха преустроени в апартаменти под наем за туристи. Стаите бяха украсени с чекръци, с газени лампи и изобщо старинни предмети, предназначени да радват окото на туристите; него това не го дразнеше. В тази сграда и в живота въобще той щеше да се чувства като на хотел.
Нямаше никакво намерение да се връща във Франция, но през първите седмици на няколко пъти му се наложи да отскочи до Париж във връзка с продажбата на апартамента и прехвърлянето на сметките. Вземаше полета от летище „Шенън“ в 11,50. Самолетът се носеше над морето, слънцето нажежаваше до бяло водната повърхност; вълните напомняха червеи, които се гърчат и преплитат, докъдето стигне погледът. Знаеше, че под този необятен килим от червеи се въдят мекотели; острозъби риби разкъсваха мекотелите, за да бъдат на свой ред разкъсани от други, по-едри риби. Често задрямваше и му се присънваха кошмари. При събуждането самолетът вече летеше над сушата. В състояние на полусън го удивляваше еднообразието в цветовете на полята, понякога кафяви, понякога зелени, но неизменно посърнали. Самолетът се снижаваше, бавно се спускаше, неудържимо привлечен от този живот, от диханието на милиони човешки същества.
Към средата на октомври гъста мъгла, дошла направо от Атлантика, покри полуостров Клифдън. Заминаха си и последните туристи. Не беше студено, но всичко беше потънало в дълбока и мека сивота. Джерзински излизаше рядко. Беше взел три диска, съдържащи повече от 40 гигабайта данни. От време на време включваше своя компютър, преглеждаше някоя молекулярна структура, сетне се изтягаше върху грамадното легло с кутията цигари до себе си. Все още не се беше връщал в Центъра. През прозореца виждаше как бавно се кълби мъглата.
Към 20 ноември небето се разчисти, времето беше студено и сухо. Свикна да прави дълги разходки пеша по крайбрежния път. Отминаваше Гортръмнах и Нокавали, стигаше до Кладахдъф, понякога чак до Охръс Пойнт. В такива моменти се оказваше в най-западната точка на Европа, на самия край на западния свят. Пред него се простираше Атлантическият океан, четири хиляди километра вода го деляха от Америка.