Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
Според Юбчежак тези два-три месеца самотни размишления, през които Джерзински не прави нищо, не предприема никакви експерименти, не програмира никакви изчисления, трябва да се считат за ключов период, по време на който са набелязани основните елементи на по-сетнешните му изследвания. Във всеки случай за западноевропейците последните месеци на 1999 година са странен период, белязан от особени очаквания, от неясни предчувствия.
Трийсет и първи декември 1999 година се падаше в петък. В клиниката във Вериер льо Бюисон, където Брюно трябваше да прекара остатъка от дните си, беше организирано скромно празненство, в което взеха участие както болните, така и обслужващият персонал. Пиха шампанско, ядоха чипс с пипер. По-късно, в разгара на празника Брюно танцува с една медицинска сестра. Не се чувстваше нещастен; лекарствата, които приемаше, оказваха своето влияние и бяха убили у него всякакви желания. Обичаше да похапва, увличаше се по телевизионни игри, които гледаше с останалите пациенти преди вечеря. Вече не очакваше нищо от редуването на дните и тази последна вечер от второто хилядолетие премина за него добре.
В гробищата по целия свят наскоро починалите продължаваха да гният в гробовете и постепенно да се превръщат в скелети.
Мишел прекара вечерта у дома. Намираше се твърде далеч и отгласите от празненството в селището не достигаха до него. На няколко пъти в паметта му изникна образът на Анабел със смекчени и спокойни черти; също и образът на баба му.
Припомни си, че когато беше тринайсет-четиринайсетгодишен, си купуваше джобни фенерчета, които обичаше да разглобява и сглобява до безкрай. Спомни си също така самолетчето с мотор, подарък от баба му, което той така и не успя да накара да излети. Беше красив самолет в защитен цвят, който си остана в кутията. Прекосявано от потоци на съзнанието, все пак неговото битие съхраняваше някои индивидуални черти. Докато има същества, има и мисли. Мислите не заемат пространство. Съществата заемат определено пространство и ние ги виждаме. Изображението им се оформя в кристалина на окото, минава през хороидеята и достига до ретината. Сам в празната къща, Мишел присъства на скромното шествие от спомени. През тази вечер съзнанието му постепенно се изпълваше от една-единствена увереност: не след дълго щеше отново да може да се захване с работа.
По цялата повърхност на планетата измореният, изтощен човешки род, изпълнен със съмнения за самия себе си и за своята история, се готвеше криво-ляво да встъпи в новото хилядолетие.
7