Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
Към обяд Мишел открехна вратата на болничната стая. Дишането на Анабел беше трудно доловимо, чаршафът върху гърдите й едва се повдигаше, но според лекаря това било достатъчно за снабдяването на тъканите с кислород; ако отслабнеше още повече, щяха да я включат на командно дишане. Засега от ръката й на лакътя стърчеше иглата на система, към слепоочието й беше прилепен електрод и това бе всичко. Слънчев лъч преминаваше през снежната белота на чаршафа и осветяваше кичур от разкошните й светли коси. Очите й бяха притворени, а лицето й, малко по-бледо от обикновено, излъчваше необикновено спокойствие. Отърсила се сякаш от всички страхове, тя никога не бе изглеждала в очите на Мишел толкова щастлива. Вярно беше, че той открай време имаше склонност да смесва щастието с комата; въпреки това тя му се струваше безкрайно щастлива. Той я погали по косите, целуна я по челото и по топлите устни. Очевидно вече беше твърде късно, но въпреки това беше прекрасно. Остана в стаята й до смрачаване. После излезе в коридора и разлисти книга с будистки медитации, събрани от доктор Еванс-Венц (от няколко седмици носеше в джоба си тази книжка, беше съвсем малка, с тъмночервени корици).
Вината не беше само тяхна, мислеше си той; живели бяха в един труден свят, свят на надпревара и борба, на суета и насилие; не бяха живели в хармоничен свят. От друга страна, не бяха сторили нищо, за да го променят, с нищо не бяха допринесли той да стане по-добър. Каза си, че е трябвало да направи дете на Анабел; после внезапно се сети, че го беше направил, поне се бе опитал, или най-малкото, бе приел подобна перспектива и мисълта за това го изпълни с радост. Едва тогава осъзна на какво се дължат нежността и спокойствието, които изпитваше през последните седмици. Сега вече нищо не можеше да направи, никой не можеше да се опълчи срещу господството на болестта и смъртта; все пак в продължение на няколко седмици тя бе живяла с чувството, че е обичана.
Вечерта майката на Анабел дойде да провери дали има някаква промяна. Не, положението си беше същото; дълбоката кома можела да бъде продължителна, търпеливо й напомни сестрата, понякога минавали седмици, преди да стане възможна по-определена прогноза. Тя влезе да види дъщеря си, но само след минута излезе разплакана. „Не мога да проумея — промълви тя, клатейки глава, — не мога да проумея защо животът е устроен така. Сам знаете какво добро момиче беше. Винаги е проявявала такава сърдечност, никога не е създавала проблеми. Не се оплакваше, но знаех, че не е щастлива. Не получи живота, който заслужаваше“.
Малко след това, видимо отчаяна, тя си тръгна. Колкото и да беше странно, той не изпитваше нито глад, нито нужда от сън. Разходи се из коридора, слезе до входа. Антилецът, който дежуреше на рецепцията, решаваше кръстословица и на минаване му кимна. Взе горещ шоколад от автомата, приближи се до широките прозорци. Луната плуваше в пролуките между високите сгради; по авеню „Шалон“ нарядко минаваха коли. Притежаваше достатъчно познания по медицина, за да е наясно, че животът на Анабел виси на косъм. Майка й с пълно право не можеше да проумее; не е дадено на човека да приема смъртта: нито своята, нито чуждата. Приближи се до дежурния и го помоли за лист хартия. Доста озадачен, мъжът измъкна кочан бланки с антетка на болницата (именно тази антетка е позволила по-късно на Юбчежак да идентифицира текста сред купищата бележки, открити в Клифдън). Има човешки същества, които яростно се вкопчват в живота и го напускат, според израза на Русо, без охота; вече предчувстваше, че при Анабел няма да бъде така.
21
Превод Красимир Петров и Георги Борисов. — Бел.ред.