Елементарните частици

Публикуваните през 2004 година „Три топологични предположения в Хилбертовите пространства“ са посрещнати с удивление. Тази разработка може да се разглежда като реакция срещу динамиката на континуума, като опит — с необичайно платонистко звучене, — за ново определение на алгебрата на формите. Признавайки, че предлаганите от автора предположения представляват определен интерес, професионалните математици не пропускат да подчертаят недостатъчната им прецизност и известен анахронизъм в самия подход. Както признава Юбчежак, в действителност по онова време Джерзински няма достъп до най-новите публикации в областта на математиката и дори се създава впечатлението, че той не се интересува твърде от тях. Налице са малко свидетелства за дейността му през периода 2004–2007 година. Той редовно посещава Центъра в Голуей, но отношенията му с експериментаторите са изцяло от техническо и функционално естество. Придобива известни познания по асамблера „Крей“, което в повечето случаи го избавя от необходимостта да прибягва до услугите на програмистите. Изглежда, единствен Уолкот поддържа с него отношения от по-личен характер. Самият той живее недалеч от Клифдън и понякога го посещава следобед. Според неговите свидетелства Джерзински често споменава Огюст Конт, и по-конкретно неговите писма до Клотилд дьо Во, както и „Субективен синтез“, последния, недовършен труд на философа. Дори от гледна точка на научния метод Конт може да се смята за същински основоположник на позитивизма. Нито една метафизика, нито една онтология от неговото време не бива пощадена. Твърде вероятно е, подчертава Джерзински, че ако Конт беше поставен в интелектуалната ситуация на Нилс Бор от 1924 до 1927 година, той непременно би се присъединил към копенхагенското направление. В същото време настойчивото утвърждаване от страна на френския философ на реалността на социалните общности по отношение на условността на индивидуалното битие, неотслабващият му интерес към историческите процеси и потоците на съзнанието и особено изострената му чувствителност навеждат на мисълта, че той не би се отнесъл враждебно към един проект за онтологическо преобразование, получил тласък след излизането на трудовете на Зурек, Зее и Хардкасъл, а именно замяната на онтологията на обектите с онтология на общностите. В действителност единствено онтологията на общностите е в състояние отново да направи възможни на практика човешките отношения. В една онтология на общностите отделните частици са неразличими и могат да бъдат определени единствено посредством наблюдаемата численост. При подобна онтология единствените същности, които могат да бъдат реидентифицирани и обозначени, са вълновите функции и посредством тях векторите на общностите, а оттам аналогичната възможност за преосмисляне на понятия като братство, симпатия и любов.