Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
— Виж. Причината за успеха не е, че номерът не е класически стриптийз номер, защото е точно това. Тук дузина момичета са изпълнявали същия танц, но публиката е оставала напълно равнодушна. Разковничето се крие в две неща: в невинността и във вживяването.
Опитът обаче бил научил Теди, че популярността на подобни хитови изпълнения е мимолетна. Отчасти защото публиката непрекъснато била жадна за нови и нови сензации, отчасти защото този бранш проявявал гадната наклонност да изяжда собствените си рожби.
— За изкусния стриптийз е необходим ентусиазъм — извиси глас Теди над дискоритмите. — Малка част от момичетата успяват да съхранят ентусиазма си, защото поддържат яко темпо. По четири изпълнения всеки шибан ден. Започват да се отегчават и забравят за публиката. Неведнъж съм ставал свидетел на подобни случаи! Без значение колко са популярни момичетата, човек с опитно око винаги съумява да забележи кога една звезда е пред залез.
— Как така?
— Те са танцьорки, нали? Трябва да се вслушват в музиката, да се вживяват в нея. Когато започнат да „откачат“ на сцената и изпреварват ритъма, това — противно на разпространеното мнение — не е признак на огромен енергиен заряд. Показва, че им е писнало и искат да приключват час по-скоро. Затова често несъзнателно претупват движенията и те изглеждат недовършени. Приличат на хора, които повтарят многократно едни и същи вицове; започват да пропускат дребните, но ключови за смисъла на шегата подробности. Тези неща трудно се прикриват, езикът на тялото никога не заблуждава, безразличието се предава на публиката. Момичето съзнава проблема и за да направи изпълнението по-предизвикателно, за да наелектризира зрителите, обръща „за отскок“ няколко питиета, преди да излезе на сцената. Понякога дори прекалява с алкохола. И неминуемо… — Теди докосна с пръст едната си ноздра и смръкна.
Хари кимна. Историята звучеше познато.
— Открива праха, който за разлика от алкохола я тонизира и от който — така е чувала — се слабее. С течение на времето се налага да го взема, за да е в състояние изобщо да изпълнява ангажиментите си на сцената. Постепенно страничните ефекти на дрогата се засилват. Момичето забелязва колко трудно се съсредоточава и започва да мрази шумната, пияна публика. И една вечер просто слиза от сцената в разгара на шоуто — гневна и разплакана. Скарва се с мениджъра, взема си почивка и след една седмица се връща. Но вече не може да усети настроението както преди, изнемогва да подхранва вътрешната интуиция, която ѝ е помагала да уцели точния момент за всяко движение. В залата зрителите оредяват и накрая ѝ остава да търси нови начини за препитание на улицата.
Теди безспорно познаваше контингента си, но въпросният сценарий щеше да се развие в далечното бъдеще. Сега трябваше да експлоатира дойната си крава — онази, която в момента стоеше на сцената с големите си кравешки очи и издуто до пръсване виме и съдейки по вида ѝ, вероятно беше на седмото небе от щастие.
— Няма да повярваш какви хора идват да гледат новите ни таланти — засмя се Теди и изтупа ревера си. — Някои са от твоя бранш, тъй да се каже. И то доста нависоко в йерархията.
— Малко стриптийз никому не е навредил.
— Абе… може да поспорим — проточено отвърна Теди. — Но докато покриват разходите по нанесените щети, няколко драскотини не са болка за умиране.
— Какво имаш предвид?
— Зарежи, дребна работа. Стига толкова по този въпрос. Какво те води пак в нашия район, инспекторе?
— Две неща. Убитото момиче, открито в Сентениъл парк, не се оказа чак такава светица, както изглеждаше първоначално. Кръвните проби показаха наличие на амфетамин в организма ѝ, а след като проучихме по-подробно биографията ѝ, следите ни доведоха при теб. Вечерта, когато е изчезнала, е танцувала на сцената в твоето заведение.
— Барбара, да. Ужасна история, нали? — Теди се опита да нахлузи печално изражение. — Не беше особено надарена стриптийзьорка, но иначе ми се струваше свястно момиче. Открихте ли нещо?
— Надявахме се ти да ни помогнеш, Монгаби.
Теди прокара неспокойно ръка по загладения си черен перчем.
— Съжалявам, инспекторе. Не беше от моите. Обърни се към Сами. Сигурно ще се отбие малко по-късно.
Две едри, покрити със сатен гърди застанаха за миг между двамата. После се отдръпнаха. Пред Хари стоеше разноцветен коктейл.
— Каза, че идваш по двоен повод, инспекторе. Какъв е вторият?
— Личен въпрос, Монгаби. Виждал ли си друг път моя приятел, дето седи ей там? — Хари посочи към бара. Висок тъмнокож мъж в смокинг им махна.