Лятото и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-261-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лятото и градът». Краткое содержание книги:
Лятото е магическо време в Ню Йорк и Кари е влюбена във всичко около себе си –бутиците за маркови дрехи, дивите купони и великолепните мъже. Вече има нови приятели, които я въвеждат в бяскавия и вълнуващ живот на Манхатън. Тук Кари среща Саманта и Миранда за пръв път.
— Но тя е почти колкото Чинита! — възмущава се Тийнзи. — Срамота!
— На колко години е по-точно?
— Кой да ти каже? Изглежда като току-що завършила гимназия.
— Горкият Бърнард! — въздъхва втората жена.
— Жалка, клиширана ситуация — допълва Тийнзи.
— Е, след онова ужасно лято с Марджи… Не се ли ожениха тук, а?
— Да — въздъхва Тийнзи. — Човек би си помислил, че Бърнард ще прояви малко здрав разум и няма да доведе точно тук тази малка въртиопашка…
Ахвам, но побързвам да си затворя устата, обзета от перверзното желание да чуя всяка тяхна дума.
— Няма съмнение, че е подсъзнателно — отбелязва втората жена. — Иска да се подсигури, че никога повече няма да бъде измамен. Затова избира младо момиче, което го обожава и никога няма да го напусне. За да може той да контролира връзката — за разлика от тази с Марджи.
— Но колко дълго би могла да продължи тази връзка, а? — стене Тийнзи. — Какво общо могат да имат те? За какво изобщо си говорят?
— Може би не си говорят натъртва многозначително събеседничката й.
— Това момиче няма ли родители? Какъв ще е този родител, който ще позволи на дъщеря си да излиза с мъж, който е безсъмнено с десет-петнайсет години по-стар от нея, а?!
— Вече сме в осемдесетте! — изтъква втората жена, опитвайки се да успокои домакинята. — Днешните момичета са различни от нас. Дръзки и смели са.
Тийнзи се изправя и се връща в кухнята. А аз буквално изпълзявам от прозореца с надеждата да чуя остатъка от разговора им, обаче нищо не мога да доловя.
Онемяла от срам се тръшвам на леглото. Ако това, което те казаха, е вярно, значи аз просто съм пионка в пиеса на Бърнард. Само че такъв, която той играе в реалния живот, за да превъзмогне раздялата с Марджи.
Марджи. Само от името й ме побиват тръпки.
Как можах да си помисля, че мога да се съревновавам с нея за чувствата му? Очевидно не мога. Не и според Тийнзи.
Захвърлям бясно възглавницата към стената. Защо изобщо дойдох тук? Защо позволих на Бърнард да ме подлага на цялото това унижение? Тийнзи може би е права. Той наистина ме използва. Може и самият той да не си дава сметка за това, ала всички останали го виждат.
Има само един начин да изляза от това конфузно положение — да си тръгна. Ще помоля Бърнард да ме закара до автобусната спирка. Ще му кажа довиждане и никога повече няма да му се обадя. А после, след като мине четенето на пиесата ми и аз се превърна в новия хит на града, той ще си даде сметка колко много е сгрешил.
Тъкмо хвърлям дрехите си обратно в дърводелската чанта, когато дочувам гласа му.
— Тийнзи? — вика. Надниквам през прозореца. Той върви през моравата. Изглежда притеснен и доста разтревожен. — Тийнзи? — провиква се пак и тя се появява в дворчето.
— Да, скъпи?
— Виждала ли си Кари? — пита.
Забелязвам как раменете й се отпускат разочаровано.
— Не, не съм — промърморва.
— Но къде е тя? — провиква се Бърнард и започва да се оглежда.
— Не съм й бавачка — сопва му се Тийнзи и вдига ръце.
После двамата изчезват заедно в къщата, а аз прехапвам триумфално устни. Значи Тийнзи не е права — Бърнард действително държи на мен. И тя отлично го знае и това я кара да полудее от ревност.
„Горкият Бърнард! — казвам си. — Мое най-велико задължение е да го спася от всички такива като Тийнзи на тоя свят!“
Набързо грабвам някаква книга и се отпускам на леглото. Както и може да се очаква, след минутка Бърнард чука на вратата ми.
— Влез! — провиквам се аз.
— Кари? — бутва вратата той. — Но какво правиш тук? Чакам те край басейна вече цяла вечност! Ще обядваме!
Оставям книгата си и се усмихвам мило.
— Извинявай, скъпи! Но никой не ми каза за това.
— Глупавата ми гъсчица! — промърморва той, приближава се и ме целува по темето. После се изляга до мен и промърморва: — Този бански много ми харесва.
И започваме ожесточено да се мляскаме, докато не чуваме Тийнзи да ни вика. Това ме кара да избухна в смях. Бърнард избухва след мен. И точно тогава вземам решение да наруша собственото си правило — ще бъда с Бърнард! Още тази нощ! Ще се промъкна в стаята му и най-накрая ще го направим! Точно под силиконовия нос на Тийнзи Дайър!