Даровита

Катса го погледна изненадано. После разбра, че няма нищо странно в думите му. Щеше да види, ако остане по-дълго. Плановете й бяха мъгляви. Щеше да проучи замъка на По и тайниците му, да подсили крепостта. Да постави стражи. Да размишлява и да чака, докато чуе вест за По или за Лек. Да подготви не само замъка, но и ума си за новини, заразени с отровата на Лек.

— Знам какво сте поискали да направим, принцесо — прекъсна мислите й Пач.

Този път тя погледна още по-изненадано. Той наблюдаваше дърветата по брега със сериозно лице.

— Капитан Фаун ми каза. Сподели само с двама-трима. За да я подкрепим, когато стане време да съобщи на другите.

— Значи ще я подкрепиш? — попита Катса.

— Успя да ме убеди.

— Радвам се — призна Катса. — И съжалявам.

— Не сте виновна вие, принцесо, а чудовището, което властва в Монсий.

Заваля ситен сняг. Катса протегна длани да го приветства.

— Какво му е, принцесо? — попита Пач.

— В какъв смисъл „какво му е“?

— Ами… защо му харесва да наранява хората?

Катса сви рамене.

— Дарбата го улеснява.

— Всеки може да причинява страдания — възрази Пач.

— Не знам — повдигна рамене Катса и се замисли за Ранда, за Мургон и за другите крале и безумните им дела. — Мнозина използват властта, за да вършат жестокости, а никой не е по-могъщ от Лек. Нямам представа защо го прави, но съм наясно, че трябва да го спрем.

— Дали Лек предполага къде сте, принцесо?

Катса наблюдаваше как снежинките се топят в морето. Въздъхна.

— След като напуснахме Монсий, разговаряхме с малцина. И с никого не сме споделяли къде отиваме, докато не се качихме на кораба ви. Но той ни видя, Пач, и мен, и По, и ни позна, разбира се. Няма много места, където да скрием детето. В крайна сметка Лек ще я потърси тук. Трябва да намеря укритие — в замъка, край него или дори в лиенидската пустош.

— Времето ще е сурово, принцесо, чак до пролетта.

— Да. Навярно няма да й осигуря удобства, но ще я опазя невредима.

По й беше разказал, че замъкът му е малък и прилича по-скоро на голямо имение. Но след като видя как крепостта на Рор запълва небосклона, Катса се запита дали мярата на По не е по-различна от тази на другите хора. Дворецът на Ран да изглеждаше внушително. Крепостта на Рор беше грамадна. Къде се вместваше замъкът на По в скалата?

Най-сетне видя замъка на По. Обзе я доволство. Беше малък, поне така й се стори от мачтата на кораба. Изграден от бял камък с балкони и тераси, боядисани в небесносиньо; само една квадратна кула се издигаше от задното крило колкото да загатне, че е повече от къща.

Разположението му обаче не беше обичайно и именно го зарадва най-много Катса. Висока скала се извисяваше над морето, а замъкът, кацнал на върха й — а-ха да се катурне във водата. Представи си как вятърът намира пролука в основите му, разцепва ги с оглушителен трясък и той рухва в морето. Разбра защо балконите са опасни през зимата. Някои висяха над бездната.