Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Къде би отишла?
— Не знам. Може би при сестра си. Или да ме види… — Първият истински признак на страдание. Горман вдигна ръка към челото си. — О, Боже! Ким. Дъщеря ни. Тя е в колеж в Портланд. Тъкмо започна преди няколко седмици. О, Боже! Това ще я съсипе. Трябва да й се обадя.
Джул не искаше да прекъсва по средата на разпита и попита:
— Сигурен ли сте, че не предпочитате да оставите това на нас? Мога да се свържа с полицията в Портланд и да пратим някого при нея.
Джул наблюдаваше как Стюарт с мъка се изправи на крака и се приближи до телефона на кухненския шкаф.
— Не.
Отново се поколеба, разперил длани върху шкафа и отпуснал цялата си тежест върху тях. Главата му увисна напред и Джул чу дълбоката му въздишка.
— О, Боже! — отново рече той. Взе телефонната слушалка, долепи я до ухото си, после я върна. — Трябва да направя това сам.
Джул го остави така — да събира сили, за да се обади.
След като излезе от кухнята, инспекторът погледна наляво през обширната дневна с висок таван. Зад ченгето, оставено на пост пред входната врата, той видя, че действително са пристигнали няколко новинарски екипа с портативни телевизионни камери. Джул нямаше намерение да разговаря с тях, във всеки случай не и на този етап. Вместо това той се обърна надясно и премина през някакъв кабинет с кожено канапе и със стени, целите в книги, и излезе на верандата.
Тялото вече беше покрито с чаршаф, който бе прилепнал на мокрите места. Полицейски фотограф снимаше голямата кръгла вана и верандата. Зад него няколко асистента на съдебния лекар бутаха сгъваема носилка на колела из къщата. Двама други униформени полицаи бяха слезли по стълбите в задния двор и разговаряха на малката морава с ограда.
Ленард Фаро, слаб и тъмен мъж със старателно подрязана козя брадичка, беше следовател от криминалната лаборатория. Като видя Джул на задната врата, той затвори мобилния си телефон и отиде при него.
— Пречупи ли се вече? Съпругът? — попита Фаро.
— Той не е бил тук. Ходил е горе в планините. Искаш да кажеш, че е убийство?
Фаро сви рамене. Нямаше да се ангажира с мнение, преди съдебният лекар да е направил своите изводи и самият той да е прекарал известно време в лабораторията. Все пак каза:
— Тя има внушителна и бих допуснал скорошна подутина над дясното си ухо.
— Достатъчна, за да я убие?
— Ще разберем след аутопсията, но бих казал, че не е невъзможно.
— От колко време е мъртва?
Фаро се намръщи.
— Горещата вана ще прецака това изчисление. Не може да се разбере преди аутопсията. Температурата на тялото е силно повишена, но това може да се очаква, понеже водата все още е с температура 40 градуса.
Числото попадна право в целта.
— Точно 40?
— Почти. Термометърът все още… защо? Да не би да е вълшебно число?
— Не. Нищо. — Джул не искаше да пуска слухове. Искаше да разбере, каквото може, след това да види докъде ще го доведе това. — Някакви улики какво е причинило цицината?
— Може би. Намерихме доста счупени стъкла и едно голямо парче до основата на ваната. Някои късчета все още миришат на вино. В мивката имаше още една празна чаша. Останалите разтрошени стъкла и една празна бутилка бяха в кофата за отпадъци в кухнята.
— Значи е пила?
— Може би. Алкохолът в кръвта ще покаже.
— Съпругът каза, че тя има викодин в спалнята им на горния етаж. Според него е самоубийство.
Фаро подръпна козята си брадичка.
— Да се е ударила по главата?
— Може би първо е паднала. Подхлъзнала се е на мокрото дърво.
Фаро продължаваше да почесва брадичката си, без коментар, когато двама униформени полицаи изкачиха четирите стъпала на платформата. По-възрастният — тринайсетина килограма над здравословното тегло, с двойна брадичка и мустаци като на морж — се представи като капитан Алън Марстън от полицейския участък във Валехо. Другият беше Хорхе Вилела. Марстън каза на Джул, че те първи са пристигнали след позвъняването в полицията. Той тъкмо приключвал нощната си смяна, когато получили обаждането. Щял ли да е нужен на Джул за още нещо? Ако не, тъй като местопрестъплението вече било подсигурено, нямало да има нищо против да се прибере да подремне и смятал, че сержант Вилела също не би имал нищо против.
— Има ли нещо, което някой от вас двамата смята, че трябва да знам? — попита Джул.