Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
Марстън погледна към партньора си, който сви рамене, след това присви устните си за момент под висящия мустак.
— Нищо не ми хрумва. Той — съпругът — беше оставил входната врата отворена, а ние пристигнахме сигурно 2-3 минути след получаване на обаждането. Влязохме вътре, а той я беше извадил от ваната върху платформата, където се намира сега, и все още се опитваше да й прави изкуствено дишане, макар от километри да се виждаше, че е твърде късно.
— Значи трябва да е смятал, че се е удавила непосредствено преди това?
— Не знам. Ние проверихме пулса и го дръпнахме.
— И какво направи той?
— Просто спря. Дишаше тежко. След това се изправи и се опита да я загърне с онази кърпа.
— Как така „опита“?
— Ами, беше твърде малка за цялото тяло. А и, както виждате, жената е леко превита. Мъжът я покри отдолу, след това премести кърпата нагоре, после върху лицето й, после отново долу. Честно казано, беше някак покъртително. Накрая Хорхе го отведе и го настани вътре.
Седнал на шкафа, докато все още разговаряше по телефона, Стюарт Горман тихо плачеше и изобщо не се опитваше да спре напиращите сълзи. Раменете му бяха приведени, а едната му ръка беше пъхната под другата. Той едва бе прошепнал: „Зная“ и „Не, милинка, не знам“, когато Джул реши, че не издържа повече. Върна се навън при платформата и остана мълчаливо на мястото си, докато пъхаха тялото в чувал и се заеха да го повдигат и да го положат върху количката.
Джул не желаеше да гледа и това. Помисли си, че на мястото на убийство няма особено много забавни неща за правене. Върна се в кухнята. Дръпна един стол и седна.
Разговорът продължи още няколко минути, преди Горман да попита:
— Искаш ли да дойда при теб? Не си там. Къде си? Там си само от две седмици, а вече…? Добре, де, добре, права си, няма значение. Обади ми се, като наближиш, и ще дойда да те взема.
Изключи телефона и го постави предпазливо до себе си на шкафа, сякаш е силен експлозив. Затвори очи и дълго време не помръдна.
Накрая Джул се обади:
— Ще се оправи ли?
Горман се постара да овладее изражението си, но опитът бе до голяма степен неуспешен.
— Не знам, нямам представа — рече той и въздъхна тежко. — Не мога да повярвам. Не може да е истина.
Джул устоя на подтика си да остави човека насаме с мъката му. Ако действително той бе убил съпругата си — а явното му страдание и възможното разкаяние сега ни най-малко не изключваха тази възможност, — сега беше моментът да се възползва от уязвимостта му. Джул трябваше отново да го накара да говори, затова попита:
— В кой колеж учи тя?
— В Рийд. Моята алма-матер. Обаче се оказа, че в момента е в Санта Круз. Не ме питайте защо. Но е записана в Рийд Колидж. — Той замълча за момент. — Тя е умна и особена като баща си, а на мен този колеж ми подейства доста добре.
— Особен в какъв смисъл?
В гърлото му изхриптя сух ироничен смях.
— В какъв ли не! Просто като дете никога не успявах да се впиша в картинката. Бях едър, източен, грозен. — Той посочи към родилното петно на лицето си. — А и това нещо. Обичах усамотението. Исках да пиша. Това само по себе си е достатъчно особено. Като се замисля, навярно донякъде това е бил проблемът между мен и Карин. Тя е искала нормален мъж, а аз не бях такъв.
— Как така нормален?
— Подтикван от парите, например. Мъжете на моя възраст трябва да бъдат тласкани от парите. Така оценяваме успеха си в обществото, нали? — Той сви рамене. — Наистина не мисля твърде много за пари и никога не съм мислел.
— И това е притеснявало съпругата ви?
Горман се усмихна, но в усмивката му нямаше веселост.
— Шегувате ли се? Какъв по-голям недостатък може да има един мъж от това да не е основният човек, издържащ семейството?
— А вие не бяхте основният?
Още едно свиване на раменете.
— Смятам, че изкарвам повече от прилични пари. Горе-долу осемдесет или сто хиляди на година. Аз съм писател, така че имам добри години и лоши години. Но за мен осемдесет хиляди са си състояние. Не може да се каже, че не публикувам, че не издавам сполучливи творби. Просто не е достатъчно добре платено за Карин.
— Тя е искала да печелите повече?
Стюарт нетърпеливо поклати глава.
— Не беше толкова и това. При нейните доходи определено не се нуждаехме от повече пари. Тя изкарваше достатъчно за повечето страни от третия свят.
Джул метна бърз поглед наоколо — печка с осем котлона, професионални хладилници, блестящите медни тенджери и тигани, всички уреди, които се виждаха по шкафовете, останалите дребни удобства, които бе забелязал навсякъде. Да не говорим за размера и местоположението на самата къща — вероятно четири до шест милиона долара само в недвижимо имущество и в обзавеждане.