Искровете (Историко-географски очерк)

А самата Попова капа? Тя е отвъд Лопушките върхове и не е заоблена като калимавка, а някак раздвоена, сякаш е част от трите Купена, следващи в строга йерархия подир нея. Малкият, Средният и Големият Купен (2731 м), с Ловница (2695 м) — вдясно от тях и Попова капа (2704 м) — вляво, заковават за дълго погледа и смайват с фантастичните си форми. Техните зъбери просто не се поддават на описание. Навярно на това място билото се е разцепило в онова далечно време, когато е отседнала долината на Черни Искър. Затова тези върхове имат толкова остри контури. Под тях, в стръмните откоси, на циркусите, се гушат няколко прекрасни езера. Най-чудното е Страшното езеро. Те са нови, сравнително млади езера, останали отпреди двадесетина хиляди години, когато в тях са се изцедили и последните ледници по Рила. Споменът за ледниците се крие в огромните каменни реки, в честите речни прагове и моренни наслаги. Те са изваяли алпийския облик на планината. Наистина няма друг кът в цяла Рила с тъй изшилени върхове и негли зарад Купените Вазов я бе нарекъл „този голям къс от Алпите, хвърлен в пъпа на Балканския полуостров!“

Преситени, очите бавно се отместват. Погледът се плъзга нехайно връз билото, по голите чела на няколко други каменни великани и явно жадува за отмора. Ала Мальовица го пресреща. Двуглавият връх с гальовното име се издига величествен и самотен в дъното на дълбока долина с много речни прагове. Неговото северно рамо, отсечено като отвесна стена, тъне в сянка. В пукнатините се белеят няколко преспи. Лека мъгла се вие над острото чело на върха и сякаш подсилва самотата му сред тая каменна пустиня, потънала в мъртвешка тишина. Тъгува ли Мальовица? Само преди година картографите я развенчаха, смъквайки един едничък метър от нейните плещи. Но те придадоха няколко човешки боя на Големия Купен. И чудно, сега Купенът дорасна тъкмо до предишния ръст на Мальовица! Той стана първенец на северозападна Рила. Дали не ще се намерят поклонници на Мальовица, които да струпат двуметрова каменна грамада върху темето на любимия им връх, та той пак да надрасне нахалния Купен? Не би било чудно, ако и това стане някой ден. Защото никой връх по Рила няма толкова ревностни почитатели — никой, нито дори самият първенец.