Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фред Люпке
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)». Краткое содержание книги:
Ян Чию попити:
Ако чуеш за нов принцип, трябва ли веднага да търсиш възможност да то осъществиш на дело?
Учителят рече:
Трябва незабавно да пристъпиш към делото.
Ученикът Кунг-хзи-хуа каза:
Когато Тзе-лу попита, ти рече „Твоят баща и по-големият ти брат са още живи“. А когато Ян Чию попита, ти рече „Щом чуеш за нов принцип, осъществи го на дело“. Изненадан съм и си позволявам въпроса, кое е правилното.
Учителят рече:
Чию е ленив, затова го подтиквах; Тзе-лу е фанатик, когато става дума за дела, затова го възпирах. XI, 21
Ученикът Тзе-чанг изучаваше песен. Учителят рече:
Слушай много, но замълчи, щом става въпрос за съмнителни неща, и бъди внимателен, щом говориш за останалите, тогава рядко ще изпаднеш в неприятности. Гледай много, но отминавай това, което е опасно за гледане, и бъди предпазлив, докато се водиш по всичко останало, тогава рядко ще съжаляваш за постъпките си. Който рядко си навлича неприятности заради думите си и рядко върши нещо, което впоследствие иска да поправи, сигурно винаги ще има полза от това. II, 18
Учителят рече:
Думите на мъдрия Фа Ю трябва да ни разтърсят, но по-важното е, че те трябва да променят нашето поведение. Думите на Хзю-ан Чу трябва да ни завладеят, но по-важното е да ги превърнеш в дела. За тези обаче, които ги признават, без да ги осъществят на дело, или тези, които биват разтърсвани, без да се променят — за тях нищо не мога да направя. IX, 23
По-добре би ми било, ако можех да не говоря.
Тзе-кунг попита:
Ако нашият Учител не говори, какво бихме предали ние, малките, от него на другите?
Учителят рече:
Небето също не говори и въпреки това четирите годишни времена поемат своя път. VIII, 19
Учителят рече:
Йен Хюи не ми бе в помощ; той прие всичко, каквото казах, без да ми възрази. XI, 3
Княз А й попита кой от учениците особено обича ученето. Учителят му отговори:
Йен Хюи бе такъв. Той много обичаше ученето. Никога не стоварваше лошото си настроение върху невинни хора, а и никога не си позволяваше други да страдат заради неговите недостатъци. За съжаление, небето му отреди твърде кратък живот и той почина преди своето съвършенство. Сега вече няма никой, поне не съм чувал за някого, който така да е обичал ученето като него. VI, 2
Учителят рече:
Мога цял ден да говоря на Йен Хюи, без той да изрази друго мнение. Би могло да го считат за глупав. Но следя ли поведението му, докато не е до мен, намирам, че той осъществява на дело всичко, на което съм го учил. Не. Хюи не е глупав. II, 9
Учителят попита в разговор с Ю:
Кой според тебе е по-добър, ти или Хюи?
Той отвърна:
Не смея да се сравня с Хюи, защото на Хюи е достатъчно да чуе една десета, за да разбере цялото. Но аз, когато чуя само една част, не разбирам повече от две части.
Учителят рече:
Ти не си му равен, ти и аз — ние не сме равни на него. V, 8
Веднъж, когато Йен Хюи и Тзе-лу бяха заедно с Учителя, той рече:
Нека всеки от вас ми каже своите желания.
Тзе-лу каза:
Аз искам да имам кола и коне, одежди и скъпи кожи. Бих ги разделил после с приятелите си, но не бих се сърдил, ако ми ги върнат износени.
Йен Хюи:
Никога не искам да се хваля с добрите си качества и да вдигам шум около помощта, която оказвам на други.
Тзе-лу каза:
Това, което аз бих искал да чуя, са желанията на Учителя.
Учителят рече:
Да проявяваш отзивчивост спрямо старите, вярност към приятелите и разбиране към младите. V, 25
Когато Йен Хюи почина, Учителят каза:
Небето ме напусна. XI, 8
Ученикът Юан Янг се протегна в прозявка, докато чакаше Учителя. Учителят рече:
Тези, които на младини не показват респект пред старите, нищо добро не постигат. А само да продължаваш да живееш, да ставаш все по-стар и по-стар, означава да бъдеш безполезно бреме. И го удари с тоягата си по пищяла. XIV, 46
Учителят рече:
Уважавайте младите! Как искате да знаете дали някога те няма да бъдат такива, каквито сте вие сега? Ако един мъж е стигнал четиридесетте или петдесетте и още с нищо не се е прочул, той едва ли заслужава особено внимание. IX, 22
От много неща се отричал Учителят: Нищо не приемал за дадено, никога не държал на правотата си, никога не бил своенравен, никога егоистичен. IX, 4