Мечът на Шанара

Мислите на Ший се върнаха към първоначалния въпрос — откъде можеше Аланон да го познава. Спомените му от детството бяха смътни. Не знаеше къде е роден, въпреки че малко след като семейство Омсфорд го осинови му казаха, че родното му място е малка общност в Западната земя. Баща му умря, когато Ший беше прекалено малък, за да остави трайни следи в съзнанието му. Майка му се беше грижила известно време за него, така че той си спомняше туй-онуй от прекараните с нея години — игрите с децата елфи сред огромни дървета и потънало в зеленина дълбоко уединение. Когато беше петгодишен тя неочаквано се разболя и реши да се върне при народа си в селцето на Шейдската долина. Тогава трябва да е знаела, че умира, но първата й грижа беше синът й. Пътуването на юг я беше погубило и тя умря малко след като бяха пристигнали в долината.

Роднините, които майка му напуснала при омъжването си, бяха починали. Всички, с изключение на семейство Омсфорд. Те бяха само далечни братовчеди. Курсад Омсфорд беше загубил съпругата си по-малко от година преди това и се грижеше за сина си Флик и за страноприемницата. Ший се превърна в част от семейството и двете момчета израснаха като братя. И двамата носеха фамилното име Омсфорд. Никога не му бяха казвали истинското презиме, пък и той не си беше правил труда да пита. Омсфордови бяха единственото семейство, което имаше значение за него. Те го приеха като свой. Имаше моменти, когато мисълта, че е само наполовина тяхна кръв, го тормозеше. Но всеки път Флик упорито му беше втълпявал, че това безспорно е предимство, защото благодарение на този факт той притежава инстинктите и качествата на две раси, върху които може да гради характера си.

И все пак, не можеше да си спомни да е срещал някъде Аланон. Сякаш това изобщо не се беше случвало в действителност. Може пък и наистина никога да не се бе случвало. Размърда се на стола и втренчи празен поглед в огъня. Имаше нещо около тайнствения пътник, което го бе изплашило. Нищо чудно това да бе плод на въображението му, но той не можеше да се отърси от чувството, че по някакъв начин мъжът може да чете мислите му, да гледа през него, когато си поиска. Изглеждаше абсурдно, но тази мисъл му се въртеше в главата след срещата в салона на страноприемницата. Флик също спомена, че изпитва подобни подозрения. Дори нещо повече. Шепнал беше в мрака на спалнята им, страхувайки се да не би някой да ги подслушва. Сподели с него страховете си, че Аланон е опасен.

Ший се протегна и въздъхна дълбоко. Навън вече се развиделя ваше. Стана, за да прибави още дърва в огъня и чу гласа на баща си в салона. Оплакваше се просто ей така, без да има предвид нещо конкретно. Ший въздъхна примирено, отхвърли мислите си и се забърза към кухнята, за да помогне в сутрешната шетня.