През дебрите на Балкана

— Конят ми е бърз!

— Не съм познавач, но виждам, че жребецът ти е добър, обаче онези, които отиват в планините, притежават също много бързи животни. Лесно ще те настигнат.

— Жребецът ми е чистокръвен, казва се Вятър и препуска като такъв.

— Тогава куршумите им ще те настигнат, защото те летят много по-бързо и от най-пъргавия кон. Скипетарите са познавачи на конете. Веднага ще забележат, че жребецът ти превъзхожда техните, и няма да излязат срещу теб лице в лице, а ще стрелят по теб от засада. Как ще се предпазиш от тях?

— Ще внимавам.

— И това няма да те спаси, защото поговорката казва: Сакънма дол кавл кабахатън. (Предпазливостта е условие за престъплението.) Ти си честен човек. Те ще бъдат десет пъти по-предпазливи от теб! Позволи ми да те предупредя!

— Има ли връзка предупреждението ти с това, което искаш да ми кажеш?

— Да.

— Любопитен съм да го узная.

— Не, искам да ти доверя, че съществува тайно писмо, което притежават приятелите, познатите и съзаклятниците на злодеите.

— Откъде знаеш?

— Това не е тайна за никого тук. Но на малко хора е известен начинът, по който могат да се снабдят с него.

— А ти знаеш ли до?

— Не. Аз си стоя само в градината и никога не пътувам. Но брат ми, Шимин, е посветен. Мога да ти го кажа, защото ти вярвам и защото скоро ще напуснеш страната.

— Много ще се радвам, ако и той ми има същото доверие!

— Щом аз те изпращам, ще има.

— Би ли могъл да ми напишеш няколко реда до него?

— Не мога да пиша. Но ти ще му покажеш розовото масло. Той много добре познава шишенцето и знае, че няма да го продам или подаря на недостоен човек. А след като му го покажеш, му кажи, че те изпраща неговият йойе кардеш (несъщ брат), или яръ кардаш (доведен брат). Никой не знае, че сме от различни майки. Когато му изпращам поверителна вест, думите йойе и яръ са знак, че може да вярва на пратеника.

— Благодаря ти! Значи мислиш, че той ще ме осведоми по-подробно за тайното писмо?

— Надявам се. По онези места…

Той спря насред изречението и се ослуша. Далеч в дъното на градината се чу остро изсвирване, което се повтори.

— Господарят ми ме вика — продължи той. — Трябва да отида при него. Запомни ли всичко, което ти казах?

— Да.

— Тогава не го забравяй по пътя. Аллах да е с теб и да ти позволи да отнесеш уханието на моята градина на хубавите жени в родината ти!

Още преди да успея да отговоря, той вече се бе отдалечил от оградата и в следващия миг шумът от стъпките му повече не се чуваше.

Можех ли да смятам срещата си с градинаря за щастлива за мен случайност? Във всеки случай не беше нещастна. Дали това, което ми бе казал за тайното писмо, беше истина? Не ми приличаше на лъжец. Във всеки случай щеше да е добре да намеря брат му, чиято ковачница по всяка вероятност се намираше на пътя, по който щяха да минат не само спътниците ми, но и конникът, когото исках да пресрещна.

Продължих ездата си. Докато разговарях със стареца, конят ми си бе отпочинал и сега препускаше още по-бързо.