Стая

Не ми харесва как мирише броколито, докато се вари, но не е толкова лошо, колкото зелен фасул. Всички зеленчуци са истински, а сладоледът е в Телевизор, щеше ми се и той да е истински.

— Цвете сурово ли е?

— Ами да, но не е за ядене.

— А защо вече не цъфти?

Мам свива рамене и разбърква спагетите.

— Изморило се е.

— Трябва да поспи.

— Като се събуди, пак ще е изморено. Може би пръстта в саксията няма достатъчно храна.

— Мога да й дам моето броколи.

— Не такава храна, храна за цветя — смее се Мам.

— Може да поискаме, за Неделно лакомство.

— Вече имам дълъг списък с неща, които да искаме.

— Къде?

— В главата ми — Издърпва един спагетов червей и го захапва. — Мисля, че обичат риба.

— Кой?

— Растенията, обичат гнила риба. Или пък беше рибени кости?

— Гнус.

— Може другия път, като ядем рибни пръчици, да зарием малко под Цвете.

— Не от моите.

— Добре, малко от моите.

Защото харесвам спагети най-много, избирам песента на кюфтето, пея я, докато Мам пълни чиниите.

След вечеря правим нещо невероятно, торта за рожден ден. Сигурен съм, че ще е делисиосо5 със свещи същия брой като мен и запалени, каквито никога не съм виждал наистина.

Аз съм най-добрият духач на яйца, мога да карам гъстото да прелива нонстоп. За тортата трябва да издухам три. Свалям кабърче от картината „Импресия: Изгрев“, защото мисля, че лудият кон ще се ядоса, ако сваля „Герника“, нищо че после винаги връщам кабърчето обратно. Мам смята, че „Герника“ е най-добрият шедьовър, понеже е най-много истински, ама той всъщност е напълно объркан, конят крещи с много зъби, защото в него е забито копие, плюс един бик и една жена, хванала отпуснато с главата надолу дете, и лампа като око, а най-лошото е голямото надвесено ходило в ъгъла, все си мисля, че ще ме настъпи.

Мога да оближа лъжицата, после Мам слага тортата в горещия търбух на Печка. Опитвам да жонглирам с всичките черупки от яйцата едновременно. Мам хваща една.

— Да нарисуваме малки личица върху тях?

— Мне.

— Да им направим ли гнездо от тестото? Ако размразим онова цвекло утре, може да използваме сока му да оцветим гнездото лилаво…

Поклащам глава.

— Да ги добавим към Яйчена змия.

Яйчена змия е повече дълга, отколкото Стая нацяло, правим я, откакто бях на три, живее в Подкреватчо, навита, за да ни пази. Повечето й яйца са кафяви, но тук-там има и бяло, някои имат цветове с моливи и пастели или Химикалка, или парченца, залепени с брашнено лепило, корона от фолио и колан от жълта панделка, и конци, и късчета салфетка за косми. Езикът й е една игла, вързана за червения конец, дето минава през всички яйца. Вече не вадим Яйчена змия често, защото понякога се оплита и яйцата й се напукват и дори падат и ние трябва да използваме парчетата за мозайка. Днес мушкам иглата й в една от дупките на новите яйца, трябва да я почукам, докато излезе от другата страна, доста е пипкаво. Вече е с три яйца по-дълга, аз извънредно леко я навивам отново, за да се побере цялата в Подкреватчо.