Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

Гробокопача излезе от храстите и насочи автомата към тълпата. Кимна, сякаш си говореше нещо.

Кенеди спря, вдигна пистолета на Ардъл и го насочи към убиеца. Не знаеше къде да се прицели. Спомни си как стояха с големия му син на стрелбището на летния лагер и как слушаха инструктора: „Натискайте леко спусъка. Не се изхвърляйте.“ Момчето се засмя цинично на тези думи.

И така, тази вечер Кенеди натисна леко спусъка. Гърмежът бе оглушителен, пистолетът подскочи високо. Кенеди отново свали оръжието. Взря се с присвити очи през дима и се изсмя на глас.

„За Бога, успях! Улучих го!“

Гробокопача лежеше на земята, стискаше лявата си ръка, лицето му бе разкривено от болка.

Кенеди стреля още веднъж. Този път пропусна, затова стреля още веднъж, още два пъти.

Гробокопача се изправи. Понечи да се прицели в Кенеди, но кметът стреля отново. Пак пропусна — куршумът отчупи парченце кора от едно дърво, — но замалко да уцели. Гробокопача се олюля. Изстреля къс откос по Кенеди. Не го улучи.

Убиецът погледна наляво, откъдето се задаваха полицаите и агентите. Прицели се към тях и натисна спусъка. Кенеди не чу нищо, не видя проблясване от цевта. Един от агентите обаче се свлече, наоколо захвърчаха откъснати тревички и пръст. Останалите агенти заеха поза за стрелба. Прицелиха се, но никой не стреля. Кенеди разбра защо — защото тълпата беше непосредствено зад Гробокопача. Със сигурност щяха да улучат някой невинен човек.

Само Кенеди имаше добра мерна линия.

Той се изправи и стреля още пет пъти в тъмния силует. Гробокопача отстъпи, отдалечи се от тълпата.

Пистолетът изщрака. Нямаше повече патрони.

Кенеди присви очи.

Тъмният силует на Гробокопача бе изчезнал.

* * *

Той се задъхва.

Нещо у него прещраква и той забравя всичко, което му е заръчал човекът, който му казва какво да прави. Забравя, че трябва да убие колкото може повече хора. Забравя какво трябва да прави, ако някой види лицето му. Иска само да се махне оттук и да се върне при Тай.

Куршумите, които изстрелва този човек, прелитат покрай него… „Той едва не ме уби.“ А ако го убият, какво ще стане с детето?

Той се привежда и побягва към един туристически автобус. Двигателят работи, от ауспуха излиза дим.

Ръката го боли.

Виж каква червена роза има върху ръката му!

О, как само… щрак… как само боли.

Надява се никога повече да не изпитва такава болка. Надява се Тай никога да не изпитва такава болка.

Той се оглежда за мъжа, който го простреля. Защо го направи? Гробокопача не разбира. Той просто правеше каквото са му казали.

И да ме мразиш в тоя час, все още ще те любя аз.

Над Мол разцъфтяват фойерверки.

Полицаите и агентите приближават. Започват да стрелят. Гробокопача се качва на стъпалото на автобуса и се обръща. Засипва преследвачите с куршуми.

Голяма оранжева звезда избухва в небето.

„О, я виж — казва си той. — На Тай ще му хареса“

Счупва един прозорец на автобуса и се прицелва внимателно.

29.

00.15

Паркър и Кейдж приклекнаха зад една патрулна кола.

И двамата нямаха достатъчно добра подготовка за такава акция, затова сметнаха за по-разумно да оставят стрелбата на по-младите, по-опитни агенти.

Освен това, както бе отбелязал преди няколко минути Кейдж, паркът се беше превърнал в истинско бойно поле. Навсякъде хвърчаха куршуми. Гробокопача разполагаше с добро прикритие в автобуса и се целеше добре през счупения прозорец. Лен Харди и още неколцина полицаи бяха притиснати от тълпата от другата страна на „Конститюшън“.

Кейдж опипа ребрата си и присви очи от болка. Не беше ранен, но за да избегне няколко куршума, които пробиха ламарината на колата, се беше хвърлил тежко на земята.

— Добре ли си? — попита го Паркър.

— Едното ми ребро май е счупено. Мамка му!

Агентите бяха опразнили района около автобуса и го обсипваха с куршуми всеки път щом им се стореше, че виждат целта. Бяха спукали гумите, въпреки че Паркър не виждаше голяма опасност Гробокопача да се измъкне с колата — на повече от километър и в двете посоки широкият булевард представляваше огромно скупчване на коли.

Паркър долавяше откъслечни реплики от радиостанциите:

— Нямам добър прицел… Взривете го. Има ли някой гранати? Кой е на „Конститюшън“? Има… някой слуша ли? Имаме двама ранени на „Конститюшън“… Снайперисти на позиция.

Кейдж надникна над разбитата кола.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?