Сълзата на дявола [bg]

— А, по случая в метрото?

— Да.

Митичната Маргарет Лукас. Агентът работеше в Бюрото съвсем отскоро, но дори и той знаеше, че някой ден Лукас ще стане първата жена — началник на ФБР. Той натисна копчето за отваряне на вратата и се извъртя.

— С какво мога да ви помогна?

— Май съм се загубил — отвърна Харди.

— Е, случва се — усмихна се младият агент. — Накъде сте се запътили?

— Опитвам се да намеря лабораторията за изследване на документи. Излязох да си налея кафе и се изгубих.

— Документите ли? На седмия етаж. Наляво от асансьора. Няма как да се объркате.

— Благодаря.

— Какво е това? — възкликна внезапно Луиз. — Хей, какво е това?

Агентът я погледна, тя натисна едно копче, за да спре образа на една от камерите. Посочи монитора. На екрана се виждаше прострян по гръб мъж недалеч от тяхната зала, на същия етаж. Мониторите бяха черно-бели, но тъмната локва около главата му очевидно беше кръв.

— О, Господи — промълви тя и посегна към телефона. — Прилича на Ралф.

Отзад се чу леко изщракване. Луиз внезапно потрепери и изстена, блузата ѝ се обагри с кръв.

— О — промълви тя. — Какво…

Ново изщракване. Куршумът я улучи в тила и тя заби глава в контролното табло.

Младият агент се обърна към вратата, вдигна ръце и проплака:

— Не, не.

— Без паника — каза спокойно Харди.

— Моля ви!

— Без паника. Имам няколко въпроса.

— Не ме убивайте. Моля ви…

— И така — продължи с делови тон Харди, — компютрите ви работят със „Секюрчек“, нали?

— Аз…

— Ще те оставя жив, ако ми отговориш на всички въпроси.

— Да. — По бузите на агента потекоха сълзи. — „Секюрчек“.

— Коя версия?

— Шест-нула.

— И ако не въвеждате паролата на определени интервали, в Държавната охранителна система се включва аларма, така ли?

— Да… Вижте, господине…

Тялото на мъртвата жена до него потрепери леко. По контролното табло течеше кръв.

— О, Господи…

— Започнали сте смяната в полунощ, нали? — продължи бавно Харди.

— Моля ви, аз…

— В полунощ ли? — повтори детективът като учител, който изпитва бавноразвиващ се ученик.

Агентът кимна.

— Кога трябва да се въведе първата парола?

Младият агент вече плачеше със сълзи:

— В дванайсет и двайсет и една.

— А след това?

— В един и седем.

Харди погледна часовника на стената. Кимна.

— В празнични дни въвеждаме паролите по-нарядко — продължи уплашено младият агент, — затова след втората парола…

— Това ми беше достатъчно — увери го Харди, застреля го с два куршума в главата и натисна копчето за отваряне на вратата.