Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

— „Трима убити в Холдъп… Хартфордската полиция все още издирва човека, открил огън с пушка в редакцията на «Нюз — Таймс» в неделя, убивайки трима служители в отдела за малки обяви. За убиеца е известно само, че е среден на ръст мъж, с тъмно палто. Представител на полицията заяви, че мотивът на убиеца вероятно е бил да отвлече вниманието на силите на реда, докато негов съучастник ограбвал бронирана кола, доставяща пратка в една банка на другия край на града. Другият престъпник застрелял шофьора на камиона и помощника му. Избягал с 4000 долара.“

— Убил е трима души за четири бона — промърмори Кейдж. — Това е той, със сигурност.

Паркър вдигна поглед:

— Една от жертвите е Ани Чизман. Съпругата му.

— Значи е искал да пипне мръсника, колкото и ние.

— Чизман ни е използвал, за да се добере до Гробокопача и съучастника му. Затова толкова искаше да види трупа в моргата. И затова ме следеше. Използвал ме е за примамка. Примамка.

Отмъщение…

— Тази книга… благодарение на нея се е борил със скръбта.

Паркър се наведе и покри лицето на мъртвия журналист. Обърна се към Кейдж:

— Хайде да се обадим на Лукас. Да ѝ съобщим новините.

* * *

Маргарет Лукас седеше със заместник-началника на ФБР, хубав мъж с къса сивееща коса, в главната щабквартира, в служебното фоайе откъм булевард „Пенсилвания“. Бяха научили, че Гробокопача е в Мол и е открил огън, и Лукас изгаряше от желание да отиде лично на мястото на събитието, нали все пак тя водеше разследването. Протоколът обаче повеляваше да остане на разположение на висшето командване ва Бюрото.

Мобилният ѝ телефон иззвъня. Тя вдигна бързо, не смееше да си помисли, че може вече да са го хванали.

— Лукас на телефона.

— Маргарет — обади се Кейдж.

По интонацията му веднага разбра, че са хванали убиеца. Всеки полицай научава това звучене още в началото на кариерата си.

— Закопчан или картотекиран?

Имаше предвид „арестуван или застрелян“.

— Картотекиран — отвърна Кейдж.

Лукас бе готова да отправи благодарствена молитва.

— И, чуй това, кметът го погна пръв.

— Какво?

— Да, Кенеди. Стреля няколко пъти. Това спаси доста хора.

Тя предаде новините на заместник-началника.

— Добре ли си? — попита тя Кейдж.

— Да. Измъкнах се с едно счупено ребро. Скочих, за да си спася задника.

Стомахът ѝ обаче се сви. Имаше нещо в гласа му, някаква зловеща глухота.

„Джаки, майката на Том се обажда… Джаки, трябва да ти кажа нещо. От летището се обадиха… О, Джаки…“

— Но? — побърза да попита тя. — Какво стана? Кинкейд ли?

— Не, той е добре — отвърна меко агентът.

— Кажи какво е станало.

— Загубихме Си Пи, Маргарет. Съжалявам. Мъртъв е. Тя затвори очи. Въздъхна. Отново я обхвана гняв, гняв срещу самата себе си, че не е могла лично да пръсне черепа на Гробокопача.

— Дори не участва в престрелката — продължи Кейдж. — Гробокопача стреля към трибуната, където седеше и кметът. Си Пи просто се случи на лошо място.

„А на това място го изпратих аз — помисли тя с горчивина. — Господи.“

Познаваше агента от три години… О, не…

— Гробокопача уби още четирима от нашите — добави Кейдж, — трима са ранени. Шестима цивилни също са ранени. Все още половин дузина се смятат за изчезнали, но няма убити. Вероятно просто са се изгубили из тълпата и близките им не могат да ги открият. А, и онзи Чизман…

— Кой, писателят ли?

— Да. Гробокопача го уби.

— Какво?

— Не е бил никакъв писател. Всъщност бил е, но не затова беше тук. Гробокопача убил жена му и той ни използваше, за да се добере до него. Гробокопача го застреля още в началото.

Значи, акция на аматьорите, помисли си тя. Кинкейд. Кмета. Чизман.

— А Харди?

Кейдж ѝ разказа за отчаяната атака, която младият полицай бе предприел срещу автобуса:

— Беше доста близо и имаше хубава позиция. Може и той да е улучил Гробокопача. Никой не знае какво точно е станало.

— Очаквах да се свре в миша дупка — отбеляза Лукас.

— Напротив, изглеждаше, сякаш си търси смъртта със свещ, но като видя дебелия край, отстъпи и потърси прикритие. Явно е решил да поживее още някоя и друга година.

„Също като мен — помисли си Лукас. — Замененото дете.“

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?