Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

Сгрят от шампанското, Кенеди се намести по-близо до Клер и я хвана за ръката. Загледаха парка. Впериха очи в стотиците хиляди хора наоколо. Кенеди с радост забеляза, че на трибуната няма микрофон. Не искаше да слуша никакви речи. Не искаше никой да му завира микрофон в лицето — Господи, какво можеше да им каже? Искаше само да седи до съпругата си и да гледа как фойерверките се пръскат над града. Да забрави мъките от изминалия ден. В обръщението до убиеца той бе казал, че денят е последен за годината, но очевидно днес идваше краят и на много други неща: на шансовете му да помогне на града например, на живота на много от гражданите му.

И краят на кариерата му като кмет: Лейнър и другите привърженици на връщането на Окръга под юрисдикцията на Конгреса вероятно щяха да използват случая с Гробокопача, за да поискат свалянето му — може би с обвинения за възпрепятстване на разследването или нещо подобно. Като прибавим и скандала с Отдела по образованието, Кенеди щеше да изхвърчи от кабинета си след броени месеци. Уендъл Джефрис и всичките му останали сподвижници щяха да бъдат разчистени скоропостижно. Това щеше да е краят на „Проект за бъдещето“.

Краят на всичките му надежди за Окръга. Бедният му град щеше да се върне с още десет години назад. Може би следващият кмет…

Изведнъж Кенеди забеляза нещо странно. Посетителите на парка сякаш се движеха целенасочено на изток, сякаш някой ги е подкарал като стадо натам.

Той се обърна към Клер, за да сподели наблюденията си, но тя изведнъж се сепна.

— Какво е това? — попита.

— Кое?

— Изстрели — заяви тя. — Чувам изстрели.

Кенеди погледна небето да не би зарята да е започнала по-рано. Видя само тъмно, облачно небе, просечено от паметника на Вашингтон.

Тогава чуха писъците.

* * *

Изстрелите, които бе произвел Чизман, изпълниха задачата си.

Когато си даде сметка, че никой не вижда Гробокопача и че няма да успее да хване убиеца на мушка, той стреля два пъти във въздуха, за да накара хората да се разпръснат и да му осигурят видимост към престъпника.

Гърмежите изплашиха тълпата. С вой и писъци всички се разбягаха, някой блъсна Гробокопача и той се свлече на колене. След секунди районът пред паметника се изпразни.

Чизман забеляза и Кинкейд, той се хвърли на земята и измъкна малък пистолет от джоба си. Не беше видял Гробокопача — някакъв вечнозелен храст му пречеше.

Това бе добре дошло за Чизман. Искаше той да застреля убиеца.

Гробокопача се надигна бавно. Картечният пистолет бе изпаднал от джоба му и той се огледа наоколо. Забеляза Чизман и застина. Това бяха най-странните очи, които журналистът бе виждал някога.

Бяха по-безизразни от очите на животно. Който и да беше поръчителят на убийствата (оня, който сега лежеше в моргата), той не беше изтъкан само от злина. Сигурно имаше чувства, мисли, желания. Той можеше да стане по-добър, съвестта му, заключена дълбоко в душата му, можеше да проговори.

Но Гробокопача? Не. Тази машина не можеше да изпитва разкаяние. Тя носеше само смърт.

„Убиец с човешки разум и дяволско сърце…“

Гробокопача погледна пистолета в ръката на Чизман. После отново вдигна очи към лицето на журналиста.

Кинкейд се изправи и закрещя на Чизман:

— Хвърли оръжието, хвърли оръжието!

Чизман не му обърна внимание и насочи пистолета към Гробокопача. Заговори с треперещ глас:

— Ти…

Откъм Гробокопача обаче се чу лек гърмеж. В палтото му се появи дупка. Чизман почувства силен удар в гърдите, свлече се на колене. Стреля, но не улучи.

Гробокопача извади малък пистолет от джоба си. Насочи го към гърдите на Чизман и стреля още два пъти.

Чизман залитна назад.

Падна върху студената земя. В стената на Мемориала се отразяваха далечни светлини.

— Ти…

Опита отново да напипа пистолета си… Но къде беше той? Сигурно го бе изпуснал.

Къде, къде?…

Кинкейд се втурна да търси прикритие, огледа се объркано. Чизман видя как Гробокопача се приближава бавно към автомата си, как го вдига и изстрелва един откос към Кинкейд, който в същия момент се хвърля зад едно дърво. Гробокопача се затича приведен сред храстите към бягащата тълпа.

Чизман заопипва земята за пистолета си.

— Ти… ти… ти…

Ръката му се отпусна безжизнена…

* * *

Много малко хора…

Щрак, щрак…

Смешно…

Много малко хора има наоколо, лежат на земята, оглеждат се. Уплашени са. Гробокопача може лесно да ги застреля, но полицаите ще го забележат.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?