Хазарски речник [bg]

Тук в Цариград се запознах вече с някои хора. Не искам по никакъв начин да изглеждам особена и бъбря с всички, сякаш отварям уста под дъжда. Един от колегите, който е дошъл тук на симпозиума като мен, се нарича д-р Исайло Сук. Той е археолог, медиевист, знае добре арабски, разговаряме на английски и се шегуваме на полски, защото той говори сръбски и казва, че е молец на своите дрехи. Неговото семейство вече сто години пренасяло от къща в къща една и съща кахлена печка, а той смята, че XXI столетие ще се различава от нашето, така че най-сетне хората ще въстанат единно срещу досадата, която днес ги залива като заразена вода. "Носим камъка на досадата - казва д-р Сук - на раменете си по огромната планина като Сизиф. Навярно хората на бъдещето ще се сепнат и ще въстанат против тази чума, против досадните училища, досадните книги, против досадната музика, досадните науки, досадните срещи и ще изхвърлят отегчението от живота и работата си, както повелява нашият праотец Адам." Той говори така полунашега, пие вино, като не позволява да му доливат чашата, защото, казва, чашата не е кандило да се допълва, преди да се изпразни. От неговите учебници се четат лекции по света, но той самият няма възможност да преподава. Трябва да чете нещо друго в университета. Неговата изключителна осведоменост в специалността не отговаря на незначителния му научен авторитет. Като му казах това, се засмя и ми обясни:

- Там е работата, че можете да бъдете голям учен или голям цигулар (знаете ли, всички големи цигулари освен Паганини са били все евреи) само ако ви поддържа и застане зад вас и вашите стремежи един от мощните интернационали на днешния свят. Еврейският, ислямският или католическият интернационал. Вие принадлежите към един от тях. Аз към нито един; значи не съм никъде. Между моите пръсти отдавна са минали всички риби.

- За какво говорите? - попитах го смаяна.

- Това е парафраза на един хазарски текст, стар повече от хиляда години. А вие, ако се съди по съобщението, което ще ни прочетете, сте чували, и още как, за хазарите. Защо се чудите тогава? Или никога не сте попадали на Даубманусовото издание?

Трябва да призная, че ме смути. Особено с разказа за Даубманусовото издание на Хазарския речник. Ако изобщо е съществувал такъв речник, доколкото знам, не е запазен нито един екземпляр.

Мила Доротка, виждам снега в Полша, виждам как снежинките се превръщат в очите ти в сълзи. Виждам хляб, забоден на пирон с венец от лук, и птиците как се греят на дима на къщите. Д-р Сук казва, че времето идва от юг и минава Дунава при мястото на Траяновия мост. Тук няма сняг и облаците са като спрени вълни, които изхвърлят риба. Д-р Сук ми обърна внимание върху още нещо. В нашия хотел е отседнало едно хубаво белгийско семейство - Ван дер Спак. Семейство, каквото ние никога не сме имали и каквото аз няма да имам. Баща, майка и син. Д-р Сук ги нарича "светото семейство". Всяка сутрин на закуска ги гледам как се хранят; охранени са и господин Спак на шега казва, както го чух: "Дебелата котка бълхи не нападат." Той свири прекрасно на някакъв инструмент, направен от корубата на бяла костенурка, а белгийката се занимава с рисуване. Рисува с лявата ръка, и то твърде изкусно, върху всичко, което й попадне: по пешкирите, по чашите и ножовете и по ръкавиците на своя син. Момченцето им има най-много четири години. Носи късо подстригана коса, казва се Мануил и срича първите си изречения. Щом си изяде кифлата, идва при моята маса и ме гледа втренчено като влюбен. Очите му са покрити с бои като моята пътека и постоянно ме пита: "Позна ли ме?" Галя го по косата, сякаш галя птица, и той ми целува пръстите. Носи ми лулата на баща си, която прилича на някакъв садукей, и ми предлага да пуша. Харесва му всичко, което е червено, синьо и жълто. И обича да яде ястия в тези цветове. С ужас забелязах, че има един недъг: има по два палеца на всяка ръка. Никога не знам коя е дясната и коя лявата. Но още не си дава сметка за вида си и не си крие ръцете от мен, въпреки че родителите му слагат ръкавици. На моменти, ако щеш вярвай, те ми изглеждат като нещо естествено и не ми пречат.