Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Преди години те се изпомпваха и се изхвърляха над палубата, където, бидейки много леки, бързо се разсейваха в атмосферата. Напоследък бе въведена много по сигурна система: отработените газове се вкарват под налягане в резервоарите, за да изгонят кислорода и да уплътнят повърхността на нефта. Тези инертни газове съдържат предимно въглероден окис.
Създавайки абсолютно лишена от кислород атмосфера, те правят напълно безопасни пламъците или искрите, които изискват кислород. Но всеки резервоар има деветдесетсантиметров кръгъл инспекционен люк, излизащ на главната палуба. Ако тези люкове бъдат отворени от непредпазлив посетител, той мигновено ще бъде обгърнат от инертните газове и ще умре от задушаване в атмосферата, която не съдържа никакъв кислород.
— Благодаря ви — каза терористът. — Кой отговаря за дихателните апарати?
— Това влиза в задълженията на старшия помощник, но всички сме обучени да ги ползваме.
Две минути по-късно той пак се озова в склада за бои сред останалите членове на екипажа. Беше пет часът.
Докато водачът на маскираните разговаряше с Мартинсон в апаратната за контролиране на товара, а другият вардеше Тор Ларсен в собствената му каюта, останалите петима бяха разтоварили моторницата. Десетте куфара с експлозив се намираха в средата на палубата пред челото на трапа в очакване на нарежданията на водача за разполагането им. Тези нареждания бяха дадени с отривиста точност. Далеч напред в носовата част на палубата бяха отвинтени и отворени люковете на баластните резервоари откъм левия и десния борд. Двайсет и четири метрова стълбичка водеше надолу към черните дълбини, запълнени с развален въздух.
Азамат Крим свали маската си, прибра я в джоба си, взе фенерче и слезе в първата шахта. Два куфара бяха спуснати след него с дълги въжета. Работейки на светлината на фенерчето, той сложи единия куфар на дъното на „Фрея“ и го върза с въже за едно от вертикалните ребра. Другия отвори и раздели съдържанието му на две половини. Едната занесе до задната носеща стена, зад която имаше 20 000 тона нефт, а другата половина — до предната носеща стена, зад която също имаше 20 000 тона нефт. Затрупа зарядите с торбичките с пясък, също донесени от моторницата, за да постигне насоченост на експлозията. Когато се увери, че детонаторите са сложени където трябва и свързани със задействащото устройство, Крим се качи на осветената от звездите палуба.
Същата операция бе повторена в другия край на „Фрея“, а после още два пъти — в баластните резервоари откъм левия и десния борд близо до надстройката. За четирите баластни резервоари той бе употребил осем от куфарите, деветия сложи в централния баластен резервоар в средата на кораба, но не за да взриви отвор за чакащото море, а за да пречупи гръбнака.
Десетият беше занесен в машинното отделение. Сложен и зареден близо до носещата стена на склада за бои, експлозивът бе способен да разруши и двете помещения едновременно. Ако това се случеше, онези от хората в склада за бои, намиращи се зад дебелата един сантиметър стоманена стена, които оживееха след експлозията, щяха да бъдат извадени, когато морето под страхотното налягане на двайсет и четирите метра вода нахлуеше през отвора.
Беше шест и петнайсет и зората се пукваше над безмълвната палуба на „Фрея“, когато той докладва на Ендрю Дрейк.
— Зарядите са заложени и подготвени за взривяване, Андрий — каза той. — Моля се на Бога да не стане нужда да ги използваме.
— Няма да се наложи — каза Дрейк. — Но искам капитан Ларсен да се увери, че не се шегуваме. Едва след като види с очите си направеното, той ще може да разговаря достатъчно убедително с властите. Тогава те ще направят това, което искаме от тях. Нямат друга алтернатива.
Двама души от екипажа бяха изведени от склада за бои, заставени да си облекат защитни костюми, да си сложат гумени маски, свързани с кислородни бутилки, и да отворят петдесетте инспекционни люка на товарните резервоари от носа на кораба до надстройката. Когато си свършиха работата, те бяха върнати в склада за бои. Стоманената му врата бе завинтена и с двата болта, за да се отвори отново едва когато двамата затворници се озоват в безопасност в Израел.
В шест и трийсет Ендрю Дрейк, все още маскиран, се върна в дневната каюта на капитана. Седна мрачен срещу Тор Ларсен и му разказа от игла до конец какво е свършено. Норвежецът го гледаше безстрастно, следен от автомата, насочен към него откъм ъгъла на помещението.
Когато свърши, Дрейк извади едно черно пластмасово устройство и го показа на Ларсен. То беше не по-голямо от два долепени пакета цигари. На лицевата си страна имаше само едно червено копче, а от горната му страна стърчеше десетсантиметрова антена.