Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
— Знаете ли какво е това, капитане? — попита маскираният Дрейк.
Ларсен вдигна рамене. Бе достатъчно запознат с радиотехниката, за да разбере, че това е малък транзисторен предавател.
— Това е осцилатор — каза Дрейк. — Ако натисна копчето, той ще предаде само един-единствен високочестотен звук, който ще се повиши до пищене, недоловимо от ничие ухо. Но всеки от зарядите е свързан с приемател, който ще го чуе. Едновременно с повишаването на звука ще започнат да се отместват стрелките и когато те стигнат до крайно положение, токът ще се прекъсне. Прекъсването на тока във всеки приемател ще задейства детонаторите. Знаете ли какво означава това?
Тор Ларсен се бе втренчил в маскираното лице на отсрещния край на масата. Неговият кораб, неговата любима „Фрея“ беше похитена и той нищо не можеше да направи. Екипажът му беше натикан в стоманен ковчег на сантиметри от намиращия се отвъд стоманената носеща стена експлозив, който можеше да ги избие до крак и да ги залее само за секунди с ледена морска вода.
Въображението му нарисува картината на същински ад. Ако зарядите избухнат, ще се отворят огромни дупки в четирите баластни резервоара откъм десния и откъм левия борд. Ръмжащи планини от морска вода ще нахлуят през тях и ще напълнят баластните резервоари само за няколко минути. Понеже морската вода е по-тежка от нефта, тя ще проникне в съседните товарни резервоари, изтиквайки нефта нагоре през инспекционните люкове, така че още шест резервоара ще се напълнят с вода. Това щеше да стане на носа и тук, под краката му. За минути машинното отделение ще бъде залято от десетки хиляди тонове зелена вода. Носът и кърмата ще потънат най-малко три метра, но средната част на кораба ще се издига, докато са невредими нейните баластни резервоари. „Фрея“, най-красивата норвежка богиня, ще превие гърба си в мъки и ще се пречупи на две. Двете й половини ще потънат, без да се преобърнат, право надолу и ще легнат на морското дъно, което е само на седем метра и половина под кила, с отворени инспекционни люкове. Един милион тона суров нефт ще рукне към повърхността на Северно море.
На могъщата богиня може би ще й бъде нужен цял час, за да потъне окончателно, но процесът ще бъде необратим. В тези плитки води част от мостика й може би ще продължи да се подава над морето, но тя никога не ще може да бъде издигната на повърхността. Може би ще са нужни три дена, за да изтече целият й товар, но никой аквалангист не би могъл да работи между петдесетте колони от вертикално изригващ нефт. Никой не би могъл да затвори люковете. Разливането на нефта, както и разрушаването на неговия кораб, беше непредотвратимо.
Той пак се загледа в маскираното лице, но нищо не отговори. Вътре в него се надигаше кипящ гняв, нарастващ с всяка изминала минута, но той не го издаваше.
— Какво искате? — избоботи Ларсен.
Терористът хвърли поглед към цифровия електрически часовник. Той показваше седем без петнайсет.
— Да идем в кабината на радиста — каза Дрейк. — И да си поговорим с Ротердам. По-точно казано, вие да поговорите с Ротердам.
На двайсет и шест мили по на изток изгряващото слънце караше да избледняват високите жълти пламъци, изригвани денонощно от нефтопреработвателните заводи на Европорт. През нощта от мостика на „Фрея“ можеха да се видят тези пламъци в тъмното небе над „Шеврон“, „Шел“, „Бритиш Петролиум“ и дори, далеч зад тях, студено-синкавото зарево на уличното осветление на Ротердам.
Нефтопреработвателните заводи и огромният лабиринт на Европорт, най-голямото приемателно нефтено пристанище на света, се намират на южния бряг на устието на Маас. На северния бряг е Хук ван Холанд с неговата фериботна гара и сградата на Мааската контролна служба, клекнала под своята въртяща се радарна антена.
Тук в 6,45 часа сутринта на 1 април дежурният Бернард Дийкстра се прозяваше и протягаше. След петнайсет минути той трябваше да си тръгне за вкъщи, където щеше да го чака напълно заслужена закуска. По-късно, след като се наспеше, щеше да се върне с колата си от своя дом в Гравензанде, за да види през свободното си време как новият свръхгигантски танкер минава през устието. Това щеше да е бележит ден.
Сякаш в отговор на мислите му високоговорителят пред него се съживи:
— Лоцманска служба Маас, лоцманска служба Маас, тук е „Фрея“.
Свръхтанкерът беше на двайсети канал, обичайния канал, по който се обаждаха идващите откъм морето танкери на Мааската контролна служба по радиотелефона. Дийкстра се пресегна напред и натисна едно копче.