Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
В началото на вечерта беше скована, но питиетата я бяха отпуснали, а марихуаната я беше накарала да се чувства много по-естествено с тази нова група приятели.
— Хей, трябва да се поотпуснеш — каза Айзък. — Трябва да се отървеш от тази скованост.
— Това е, защото обикновено съм със сковани хора.
— Да. Е, сега си като отвързана, нали разбираш какво искам да кажа? — и той й подаде едно шишче. — Сдъвчи го, момиче, изцапай ръцете си. Знаеш как да го направиш, нали?
— Знам — отговори тя, взе шишчето и изкусително засмука месото.
— Дотук — много добре — засмя се Айзък.
След час напуснаха ресторанта и се отправиха към един частен клуб. Бриджит беше посещавала по няколко пъти повечето от дискотеките в Манхатън, но тази, в която я заведе Айзък, беше дълбоко във Вилидж — тъмна, опушена и с много фънк и соул.
Той не й беше намерил пистолет.
— Работя по въпроса — бе я уверил.
Но по това време вече не й пукаше.
Групичката се състоеше от Айзък, две чернокожи момичета модели, много надрусан бял младеж, превъзбуден пуерториканец и китайски танцьор травестит. Нона не би одобрила. Нона обичаше да се движи сред най-преуспяващите. Тази група беше в другия край — точно там, където Бриджит беше решила, че й е мястото.
Останаха в първата дискотека до три часа сутринта, след това се преместиха на друго място в Манхатън, където не започваха преди зазоряване. Първо спряха в едно кафене, за да погълнат маса сандвичи с пастърма и сирене.
— Имаме нужда от сили — пошегува се Айзък. — Ще танцуваш цяла нощ, момиче — това е нещо!
Беше много готин и приятелски настроен. Когато я целуна на дансинга, изглеждаше съвсем естествено. Тя му отговори много горещо.
— Искаш ли да дойдеш с мене у дома? — прошепна той в ухото й.
Тя не знаеше колко е часът. Но не й пукаше.
— Да — каза тя.
Взеха такси до собствената му стая във Вилидж. След като затвори вратата, той започна да я целува. Започна от устата и бързо се спусна надолу по врата. Ръцете му я докосваха навсякъде и тя усещаше огромното му желание.
Отговаряше му пламенно. Искаше да бъде с мъж. Искаше да бъде с Айзък. Това беше единственият начин да се отърве от всички спомени за Мишел и унизителните неща, които той я беше принудил да прави.
Айзък започна да я съблича. Тя изобщо нямаше нищо против. Всъщност дори го искаше.
Паднаха върху леглото и той вече беше отгоре й, ръцете му бяха върху гърдите й и я водеха натам, откъдето нямаше връщане. Точно преди той да влезе в нея, й хрумна неясна мисъл.
— Имаш ли… предпазни средства? — едва проговори тя.
— Разбира се, скъпа — отговори той, без да спре дори за момент. — Наоколо има по тузар с пистолет в ръката на всеки ъгъл.
Той се засмя. Тя се изкиска. На кого му пукаше все пак? Тя изцяло се отдаде на нощта.
ГЛАВА 40
Изписаха Джино от болницата една седмица, след като бяха стреляли в него. Лекарят му отбеляза, че той е силен като вол. Да, помисли си Лъки, само ако знаеше. Щяха да са им необходими много повече от два гадни куршума, за да приключат с Джино Сантейнджело.
Лъки не искаше да казва на Джино какво става, докато той беше в болницата, но след като го закараха у дома му и го настаниха в собственото му легло, тя му изложи фактите.
— Сантино Бонати е оставил вдовица — каза тя, докато неспокойно крачеше нагоре-надолу до леглото му. — Донатела.
— Е, и? — обади се Джино.
— Значи — продължи Лъки, — Донатела е възкръснала. След смъртта на Сантино се омъжила за неговия адвокат, образовала се и се префасонирала и днес е преуспяваща бизнес дама, известна под името Дона Ландсман.
— Какво се опитваш да ми кажеш? — попита Джино и направи опит да седне.
— Дона е започнала вендета срещу семейство Сантейнджело.
— Някаква проклета жена? — натърти той с гримаса.
— Да, Джино, жена.
— Да не би да твърдиш, че кучката е уредила да стрелят срещу мене? — пламенно изрече той.
— Сигурна съм, че е тя — отговори Лъки. — Тя е заговорничила, за да ми вземе студиото. И по някакъв начин е организирала смъртта на Лени. — Пауза. — Тази автомобилна катастрофа не е била случайна.
— И сега какво ще правим? — ядно рече Джино. — Какво, по дяволите, ще правим?
Очите на Лъки бяха черни и смъртоносни.
— Не „ние“, Джино. Ти си на осемдесет и една. Току-що преживя нещо много травматизиращо. Не можеш да участваш.
Джино стисна зъби.
— Кажи тогава кой! — настоя той.
— Да кажем, аз, Джино.
Погледите им се срещнаха. Навремето би се опитал да подчини волевата си дъщеря. Сега нямаше никакъв шанс.
— Ще изпратя Мария, бебето и Сиси при Боби и роднините му в Гърция — продължи Лъки по същество. — През това време ще оправя нещата по моя си начин.