![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
Оставаше му още много за четене.
Когато телефонът иззвъня, Луан се беше изтегнала във ваната и се наслаждаваше на горещата сапунена вода. Избърса ръката си в хавлията и вдигна слушалката от пода.
— Луан, тук е Дарел.
— Още ли си в службата?
— Ами да, върнах се да довърша нещо. Слушай, май вече имаме нещо.
Тя веднага излезе от унеса си.
— Какво имаш предвид?
— Нали помниш, че изпратихме екип в „Локхийд-Мартин“ в Колорадо? Преди малко се обадиха, че са станали свидетели на пробив в системите.
— Разказвай!
— Случило се е преди около петнадесет минути. Джъд се обади да ни уведоми.
— И?
— Наблюдавали са работата на главната административна система. След пет часа са проверявали всички потребителски идентификатори. Появил се е нов потребител, който използвал една от старите пароли.
— Сменили са паролите?
— Да, но без да анулират старите. Непознатият е поискал достъп направо до секретните файлове, свързани с космическите програми.
— Джъд опитал ли се е да го спре?
— Естествено. Вкарал е във файловете нов защитен екран и е объркал натрапника за момент. После мониторът му е изгорял.
— Разполагаме ли с нещо?
— Опитахме се да проследим линията, но успяхме да получим само кода на района. 402.
— Отлична работа, Дарел! Все пак е някакво начало.
— Искрено се надявам, Луан.
След разговора тя излезе от ваната, изтри се набързо и се уви в хавлията. Отиде в хола и седна зад бюрото. Компютърът и мониторът бяха включени, в случай че Конрад реши да се свърже с нея. Екранът беше празен.
Тя написа адреса му и почака.
тук съм. нещо важно?
Така мисля. Преди двадесет минути някой се е опитал да влезе в системите на „Локхийд-Мартин“, Колорадо. Мониторът е изгорял като онзи в кабинета ми, но имаме района — 402.
по дяволите, това е в Омаха
Можеш ли да го проследиш?
вероятно не. ще поставя собствено наблюдение
трябва да свършваме
Само секунда. Има ли някакъв напредък?
изпрати ми адресите от европа. между другото, знаеш ли, че ФБР и ЦРУ са без всякаква защита? програмите за сигурност са унищожени
Нямах представа. Ще проверя. Скоро ще имаш онези адреси.
чао :-)
Луан наведе глава и замислено огледа символа накрая. Конрад й се усмихваше, значи имаше надежда.
Върна се в банята и вдигна телефона. Досега непрекъснато беше отлагала разговора с Мартин за онези адреси. Не искаше тя да го търси първа.
Но въпросът касаеше националната сигурност. Това беше по-важно.
После се сети, че не знае домашния му телефон.
Обади се на Монтгомъри.
— Дарел, преди малко се свързах с един човек, който твърдеше, че защитната програма на Бюрото е унищожена и всеки може да проникне в системите ни.
— По дяволите! Веднага ще предупредя хората от компютърния център!
— Добре.
Ръсел затвори, преди той да се е сетил да я попита откъде има такава информация.
Цели пет минути обикаля нервно из стаята.
Реши да отиде да си измие зъбите.
Погледна телефона.
— О, по дяволите!
Дежурният офицер в Ленгли каза, че ще предаде на Мартин да й се обади.
Минаха двадесет минути.
— Здрасти, Луан. Какво има?
— Трябва да поговорим, Питър.
— И аз мисля така. Искаш ли да дойда при теб?
— От апартамента си ли звъниш?
— Да, не е далече.
— Много добре. И бездруго ми останаха още две бутилки „Карта Бланка“. Но първо се обади на хората си и им кажи, че защитната програма на ЦРУ вече не съществува.
— Какво?
— При нас е същото.
— Добре. Ще се видим след малко.
Луан върна телефона на масичката и се зачуди какво да облече.
Навреме се сети да изключи компютъра.
Щеше да е голям майтап Ренегата да я потърси, докато Питър е при нея.
Не за друго. Просто й се струваше, че Конрад няма да одобри посещението му.
Хенри Содъби беше обезопасил един голям склад в Челси. Цялото компютърно оборудване беше преместено там. До една от стените, облицована с талашитени плоскости, имаше около четиридесет походни легла за онези, които искаха да подремнат няколко часа. Отсреща бяха подредени няколко сгъваеми маси, два хладилника и четири микровълнови фурни за желаещите да се подкрепят.
Содъби не беше предполагал, че операцията ще се разгърне в такива мащаби. Но сега към неговия екип се бяха присъединили още двадесет и пет специалисти от Москва, Йерусалим, Париж и Вашингтон.