![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
— Опитай се да си представиш ситуацията — каза Веласкес. — Не мога да ти разкрия всички подробности. Имаш стая с няколко обекта…
— Стига, Рик!
— Добре де. Имаш оръжия, екрани, навигационни уреди. Потребителят може да получи директен образ от космическото пространство, реален или модифициран.
— Изпробвали ли сте го вече?
— Да. Ефектът е като да висиш в околоземна орбита и да наблюдаваш нещата долу. Все едно че си самият Бог.
— Ще ми уредиш ли да опитам някой път?
— Хей, Луан…
— Имам най-високата квалификация!
— Ще видя какво мога да направя. Нищо не ти обещавам.
Тя поклати глава в знак на съгласие.
— Естествено. Продължавай.
— Та значи, ти си в стаята. На задната стена е системата за сигурност на агенцията. Можеш ли да го видиш?
Тя затвори очи и се опита да си представи зала, пълна с монитори и странни на вид оръжия. И ускорители. Отзад имаше стена.
— Какъв цвят е?
— Кое?
— Стената.
— О! Ами май беше сива.
— Никакво въображение, а?
— Както и да е. Едно от момчетата ни е сложило шлема и е погледнало към стената. Тя започнала да се огъва, сякаш някой отвън искал да премине през нея.
Тя отвори очи.
— Само толкова? И това ли те притеснява?
— Никога не се беше случвало преди.
— О, по дяволите! Какво ще правим оттук нататък, Рик?
— Нямам представа.
— Минавало ли ти е през ума, че нашият човек може да се е позабавлявал достатъчно и да е решил просто да се оттегли? Не сме получавали оплаквания от няколко дни.
— Не бих се обзаложил за това. Той вече ни показа на какво е способен, Луан. Сега ще изчака да види какво можем ние. Следващият му ход ще е унищожителен. Спомни си само за пораженията, когато Грей се опита да направи нещо за „Бетър Бизнес Бюро“ в Тампа.
Тя вдигна глава и с периферното си зрение видя някой да влиза в залата.
— Говорим за вълка…
Веласкес свали краката си от бюрото и се обърна към стъклената врата точно когато Нат влезе.
Той хвърли шубата си на един от шкафовете в кабинета.
— Хей, каубой — поздрави Рик. — Най-после те виждам в истинската ти светлина.
Грей се ухили:
— Извинете ме за прекъсването. Излязох от хотела бързо, нямах време да се обадя.
— Изобщо не ни притесняваш — успокои го Ръсел. — Случило ли се е нещо? Изглеждаш много доволен.
— Успяхме!
— Сядай на стола и разказвай.
— Ще ми трябва компютър.
Луан и Рик го последваха в залата. Ботушите го правеха да изглежда малко по-висок.
Сесили беше на телефона и записваше данните от докладите на екипите. Четиримата агенти в другия край на залата обработваха досиетата на заподозрените. Бяха успели да намалят броя им до петстотин.
— Решението откри Джорджия Тейлър — обясни Нат.
— Коя е тя?
— Преди време работехме заедно в „Датекс“. Сега е главен асистент на Джером Уестин.
— Добре. Продължавай.
Грей седна пред терминала и им разказа за символа на намръщеното лице и успешното унищожаване на програмата — фантом в системите на „Даймлер-Бенц“ и „Чейс Манхатън“.
— Има и още нещо. Не трябваше да разкривам тайната на никого.
— Защо? — учуди се Ръсел.
— Вече е патентована. — Той им обясни за таксата, която „Компсистемс“ и другите компании на Глоубнет щяха да прибират за изчистването на системите.
— Как може да сте толкова себични и алчни?!
— Права си.
Веласкес прояви повече разбиране.
— Виж, Луан, ако аз имах собствена фирма и знаех решението, със сигурност щях да искам повече. Засегнатите компании са заплашени от загуби в размер на милиони долари.
— Както и да е. Казал съм го само на вас и ще ви бъда много благодарен, ако не го споделяте с никого. Поне засега.
Луан си помисли, че ще трябва да съобщи на Ренегата за този напредък. Тя все още не беше говорила нито с комитета, нито с Монтгомъри или Веласкес за съвместната си работа с Конрад. Много късно осъзна каква грешка е направила, като се е обърнала към него. Не очакваше някой да я разбере. Хаосът в обществото и натискът отгоре я бяха накарали да предаде на човек, съден за компютърни престъпления, вътрешна информация на Бюрото, без да споменаваме хилядите тайни адреси и пароли. Когато каза на Конрад, че рискува работата си заради срещата си с него, смяташе, че преувеличава. Тогава не мислеше толкова за паролите. Обаче ако сега Конрад внезапно изчезнеше и започнеше да тормози големите корпорации, с нея беше свършено.